30.05.2012 г.

БРУСИНО, ПЛЕВУН, ОДРИНЦИ И СИВ КЛАДЕНЕЦ





Доста се чудех как да започна разказа си! Дали да спомена отново, че се бях затъжил за Източните Родопи и че нямах търпение да ги видя. Може би щях да се повторя и потретя! Затова ще започна така: Пътувах на изток, далеч на изток. Играех си на гоненица. С бурята. Или със самия себе си. Може би пак бягах от нещо!

Търсех онова спокойствие, с което ме даряват малко места в България. Мислех за непреходното в живота ни. И тайничко се радвах, че съм успял да открия стойностните неща.

И до ден днешен за мен е необяснимо привличането към обезлюдените села. Хората бягат от тях, а аз броя дните до почивката си за да мога да ги видя.

Изпълват ме с тъга и носталгия, но същевременно и с доза спокойствие. Може би по-скоро измамно!

Пътят на изток винаги минава неусетно. Почти бях достигнал Ивайловград, когато погледът ми бе прикован наляво.. Ударих спирачки и обърнах колата. Навлезнах по черен път и след около 2 километра бях в село Брусино. Чудно селце, което незнайно защо не бях забелязал досега. Приказната природа, зелените поляни, застлани с килими от цветя и цъфналите шипки ярко контрастираха на фона на разрушените къщи.

Селцето днес наброява около 30 къщи... и само 2 жители. Срещнахме се случайно с единия от тях - Рамадан, 55 - годишен мъж. Трябва да си със силна воля, за да живееш тук. Сред ловните полета на чакалите.

Не криеше тъгата и огорчението в душата си. Работел в една от многото кариери за ивайловградски камък в района. Но работодателите му били крайно некоректни. Не плащали осигуровки. А и заплатите забравяли често. Ръката му бе пострадала наскоро и в момента се възстановяваше.

Каза, че нощем странна сила обладавала Брусино. Шумове от местенето на предмети го стряскали в съня му. Но за тези места това са напълно нормални неща. Хората са свикнали да споделят живота си с призраци и паранормални явления.

Разделихме се с усмивка и Рамадан ни покани да му гостуваме следващия път.

Продължавахме да се надхитряваме с бурята. Въртеше се ту пред нас, ту до нас през цялото време. Този път се отклонихме вдясно към село Плевун и май я излъгахме.

Бях чел за долмените. Бе време да ги видя. Представляват тракийски гробници, ориентирани в посока изток - запад, като входът им е от изток. Състои се от голяма гробна камера, преддверие, предгробна камера и дромос /коридор/. Дължината му е 7.50 метра, а формата му е съвършено правоъгълна. Построен е с големи гнайсови плочи, поставени вертикално и вкопани в земята.

Долменът е със сложен план, непознат сред другите проучени паметници. Служел е за погребения на тракийската родова аристокрация и свидетелства за развитието на държавността сред тракийските племена.

Тъкмо се върнах при колата и бурята, която висеше над мен със злоба, изрева. Може би ми завиждаше, че отивам в Рая и се опитваше да ме вкамени с мълниите си. Започна Част първа от съпътстващите ни четири дни стихии.

.......

40 минути по-късно бях в Одринци. Селцето ме посрещна приветливо както винаги. Сякаш прикриваше тъгата си от останалите в него едва седем жители, и лекичко се усмихваше. А аз бях на седмото небе от щастие, че отново съм тук. За славната история на селото съм ви разказвал, затова няма да се повтарям. Посетих една от любимите си църкви - Св. Архангел Стефан, която е сравнително нова, построена е през 1939 година, но е с много интересна архитектура. Преди няколко години е реставрирана, но за жалост парите не стигнали докрай. Днес я отварят само по празници.

Следваше разходка из това приказно и същевременно призрачно селце. Повечето къщи бяха необитаеми. Сякаш животът бе спрял преди 100 години, а ние бяхме свидетелите на това нямо съществуване днес. И въпреки обезлюдяването има особена топлота и уют в района. Трудно си тръгвам от Одринци.

На "изпроводяк" току до една от къщите видях възрастна жена, която дойде до нас. Оказа се баба Руса. Тя твърдеше, че ме познава от някъде. Знам ли, може би от предишен живот.
Доста си поприказвахме. Оказа се, че за 80-те си лазарника е съвсем в час и акъла и не е изфирясал все още.

Няма как пътуването из този край на Родопите да мине без посещение и на Сив кладенец. Това мистично селце, чиито покрайнини се къпят от водите на Лудата река...Истински рай за ценители на дивото...За хора, които разбират от туризъм...Старата, полуразрушена църква в центъра, притихналият бор до нея, тъжният едва крепящ се МагазинЪ, на който давам максимум още една зима живот, след което ще се сгромоляса под товара на снега и силните пориви на вятъра. Все декори от едно щедро и блестящо минало, един живот, изпълнен с детски викове и радост. А днес тънат в забрава, самота и прахоляк.

Денят се бе изтърколил неусетно. Поехме в посока Долно Луково, където щяхме да нощуваме. Не ни отне много време да си намерим място за бивак - голяма чешма в близост до селото, с равно място, удобно за опъване на палатка. Влагата бе голяма. Все пак повече от две седмици дъждът не бе спирал. Но тръпката си е тръпка. Палатката бе разпъната за нула време. Вечеряхме.

След вечеря реших да се разтъпча. Сетих се, че наблизо се намира Долнолуковската гробница. Овчар в близост ме упъти. Поех на север. Движих се около 2 км., след което завих по слаборазличим черен път на запад, който се изкачваше стръмно нагоре в планината. Тъй като нямаше каквато и да било маркировка, следвах думите на овчаря, който ми обясни, че трябва да завия наляво след около 2 км. Дотук добре. Изкачвах се по въпросния път, разсъждавайки, че тази гробница е в най-високата точка на възвишението.

Такава не открих. За сметка на това ме откриха чакали. Кучето бе с мен и се уплаших от приближаващите ме от няколко страни заплашителни писъци и рев. На всяко мое подсвиркване отвръщаха с хиеноподобни звуци. Явно бяха два или три и имаха смелост.

Наложи се да импровизирам в маршрута си обратно към лагера, тъй като не желаех да се срещам с чакали точно в момента. Навлезнах в толкова дива гора - плетеница от драки, люляци, къпини, шипки и изобщо всичко, което има бодли. Източнородопската гора може да бъде крайно коварна и опасна. Отне ми повече от 40 минути провиране между шубраци, хлъзгане по камъни и дерета и одиране на всички крайници. Бях със сандали и не знаех върху какво стъпвам. Добре, че бе хладно и се предполагаше, че големите влечуги са се скрили в дупките си. Само преди около 3 часа, по пътя след Ивайловград, видях най-голямата змия през живота си - почти двуметров смок, чийто вид не можах да определя. Успях обаче да видя, че докато пресичаше асфалтовия път, заемаше половината от пътното платно.

Отгоре на всичко загубих и ветровката си из дивите шубраци в бягството си от чакалите.
Завърнах се издран и мокър в лагера, но по пътя си попаднах на узряла череша, която ме изкуши. Ядях плодовете и направо от дървото.

Не успях да открия гробницата, но се уморих и сънят ми бе здрав. Очертаваше се приказна вечер. Дъждът бе спрял, небето бе ясно, а звездите - хиляди.

Нощ, предвещаваща интересни приключения през следващите дни!

10 коментара:

  1. Здравей и поздравления за поредния чудесен източнородопски пътепис. Имам един въпрос за гробницата до Долно Луково. Аз, въпреки че често ходя до Мандрица и имам къща там, до скоро не бях чувал за тази гробница и дори си помислих, че е грешна информацията, която видях. Сега като прочетох и при теб се заинтересувах - каква точно информация ти е дал овчаря ? В коя посока, по кой път се тръгва ? Въобще къде се намира гробницата ?

    Поздрави,
    Ицо

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Здравей, Ицо!

      Пиша ти във връзка с коментара ти за гробницата край Долно Луково. Като цяло информацията за нея е оскъдна. Тракийска гробница е последният дом на местен тракийски цар според археолозите. Подобна е на тази в Мезек, но е доста по-малка.

      Овчарят ми даде информация да поема по черния път за Костилково. На около 3 км. след началото на пътя се завивало наляво. Той ми каза така: Като стигнеш горе на високото до последния блок завиваш наляво. Не знам какво имаше предвид с този "блок", но не исках да го питам, защото бе доста недружелюбен!

      И така! Не я открих, но ще се пробвам пак следващия път!

      Поздрави и се причувай! :)

      Изтриване
    2. Саше гробницата няма как да я намерите, понеже е затрупана след проучването и. явно овчаря не е ходил скоро в тази местност :)

      Изтриване
    3. Любак ти кога си ходил, защото мисля, че входът е открит, само че е заключена. Едни снимки гледах

      Изтриване
    4. Септември 2010 с жената на проучвателя (Г.Нехризов) си правихме разходка в онзи край и решихме да видим гробницата. след дълго търсене, пак по описания на местни хора, решихме да звъннем на Жоро :) тогава той ни каза,че след като я е проучил, нямало пари за консервация и са решили да я заровят. Снимки има щото при проучването е фотодокументирана, даже има и писани работи за нея. От тогава не съм ходил,но силно се съмнявам да са я отворили. Потърсих в гугъл и всъщност навсякъде (което аз видях де) е дадена снимка на входа с мащаби - хоризонтален и вертикален. никой турист не си носи мащаби като снима, вероятно това е снимка от времето на проучването :)

      Изтриване
    5. За снимката си много прав, няма една свестна снимка в интернет, така че най-вероятно наистина е заровена за жалост. открили ли са нещо интересно в нея, знаеш ли?

      Изтриване
    6. до колкото си спомням е била разграбена още в древността, но са намерени украшения - фибули,части от позлатен венец,май и монета имаше, както разбира се и коня :) иначе самата гробница е много готина - има богата украса по стените

      Изтриване
  2. Този коментар бе премахнат от автора.

    ОтговорИзтриване
  3. Този коментар бе премахнат от автора.

    ОтговорИзтриване
  4. МагазинЪ-т вече го няма. Скоро ще го последва и черквата. Или каквото там е останало от нея...

    ОтговорИзтриване