1.05.2012 г.

ДЕН III: Н КАТО НЕБЕСКА






Бяхме спали спокойно. Отминалата нощ бе приказна. Изпълнена с аромат на билки и диви цветя. Сънят ни бе прекъснат един или два пъти, но не от дразнители, а от песента на птиците и щурците. В близост до нас спокойно пасеше магаре, което се изкашля няколко пъти, а след полунощ около палатките ни дойде сърна. Все шумове, които не те стряскат, а те успокояват и те карат да потъваш в още по-сладък сън.
.......
Небеска. Неописуемо място. С неописуемо име. На покрива на света. Под небето. Близо до звездите. 

Снощидойдохме тук, опътени от кмета. Каза ни, че имало хубава полянка с вода в близост. Не сбъркахме. Опънахме палатките си на равна поляна в началото населцето. Хората, живещи тук, наистина са малко, но са изключително дружелюбни иприятелски настроени. Посрещна ни баба с висок дух и чувство за хумор. 

В Небеска живеят постоянно едва три семейства, но полуразрушените къщи свидетелстват, че тук е кипял живот. „Децата ни избягаха в града!”, каза с тъга бабата. Разбираемо, какво да правят тук! 

Лагерният ни огън хвърляше отблясъци до звездите. Вятърът утихна. А ние се чувствахме като в приказките. След вечеря продължихме раздумката си, и макар да ни се спеше, искахме да се наслаждаваме на топлината по-дълго време. Всеки споделивпечатленията си от изминалите два дни. Динамиката бе голяма и не бяхме ималивреме да си говорим. За пореден път достигнахме до извода, че сме щастливци. 

Изчакахме да се стъмни, за да си вземем по един душ на селската чешма. Отрази ни се идеално. Спахме като къпани.

Утрото бе още по-неописуемо от вечерта. Събудих се около 8 часа. В палатката ми започваше да става горещо. Излезнах и се разходих из селото. А то, притихнало под меката топлина на слънцето, сякаш едва доловимо се усмихваше.

Малки каменни къщички, небрежно разхвърляни по склона, хора, работещи в нивичките си, крави и овце, хрупащи свежата трева. Идилия. По-хубаво от приказка дори. Бяхме на покрива на света, а тревата тук бе повече от жива. Спокойствието, което цареше тук, ни разтопи. 

Закусихме.Събрахме багажа и палатките си с тъга. Знаехме, че трябва да си тръгваме скоро.Разходихме се до светилището край Небеска. Невероятни скални форми, изветряни в продължение на милиони години. Изобилие от трапецовидни ниши и скални кухини,вероятно използвани като погребални съоръжения. 

Структурата на скалите даваше възможност за лесна обработка. На един от големите камъни открихме издялани стъпала. 

Интересното бе, че светилището на Небеска бе разположено на същата височина като Асаркая, и вероятно между тях е съществувала комуникация. Какви ли неща се бяха случвали тук през хилядолетията. Какви ли заклинания бяха произнасяли жреците. Само можеше да гадаем. Земята бе пропита с история.
Събрахме много впечатления. Видяхме уникални места през изминалите три дни. Места, които не са популярни и се откриват трудно, но за сметка на това са само за истински ценители. Тръгнахмеси от селото с нежелание. Не искахме да се разделим със спокойствието тук. Небескабе истинският Рай. Място, което едновременно те облагородява и ти подарявачастица от себе си. Частицата, която те кара да се връщаш тук отново и отново.

Нещо потрепва в мен, когато си спомня за Небеска!

Няма коментари:

Публикуване на коментар