На покрива на света цареше странно спокойствие. Такова, предвещаващо буря
или катаклизъм. Едри капки дъжд започнаха да пробиват изпръхналата земя. Мълния
раздра натежалото от гняв небе, а грозният гръм след нея прекъсна тишината за
дълго.
Намирахме се в село Мочура – покривът на света. Всички планове за изкачване
на връх Циганско градище бяха провалени. Бяхме на половината път към върха,
когато решихме, че е по-разумно да се подслоним. Беше за хубаво. Земята около
нас се тресеше, а кафявата вода, която се спускаше по склоновете, изрови
зловещи вади под нозете ни.
Билото над селото е известно с това, че е обитавано от дълбока древност от
тракийски племена. А лично аз свързвам хилядите мълнии, които падат там
ежегодно, с останалите тонове неизкопано от иманярите злато и сребро.
Пътуването ни трябваше да завърши тук, в Мочура. За добро или зло...Не
изкачихме върха, но бяхме сигурни, че ще дойдем отново на това приказно място.
Няма коментари:
Публикуване на коментар