20.04.2016 г.

ДА ПЪТУВАШ С ТЕСНОЛИНЕЙКА

Обичам пътешествията с влак. Дори бих казал, че ги обожавам. Никога не ме е притеснявала съмнителната чистота в купетата, нито пък пожълтелите от ръжда прозорци, през които понякога се оказва трудна задача да различиш предметите от околността.

Пътуването с теснолинейката Септември - Добринище се превърна в пътешествие-фаворит за мен. Колоритно. И свръх емоционално. Гледаш хорицата, седнали край теб - изморени, изтощени от безкрайното тичане и мизерстване в продължение на повече от половин век. Но останали човеци. С добри сърца и топли усмивки, които се разливат по набръчканите им личица. С ръце - напукани от работа, но готови да те прегърнат. И да ти подадат десницата си, когато се нуждаеш от помощ.

Пейзажите се менят край теб - поля, долини, котловини, хълмове. Планините се сменят с други планини. Реките текат на изток. После - на запад. Широколистните гори отстъпват място на иглолистните. Преминаваш през тунели. Излизаш. И отново влизаш в тях. И пътуваш. И се себеосъзнаваш. И сякаш не си същият след всеки следващ тунел. След всяка следваща гара.

Минават години, а ти все пътуваш. Ти си пак там - седнал на все същото място в малкия червен вагон. Втренил замечтано-изморен поглед, някъде на юг, гледаш онези пейзажи - те са си все същите. Нищо не се е променило. Планините отново се сменят с други планини. Реките пак текат на изток. После - на запад. Широколистните гори отстъпват място на иглолистните. Преминаваш през тунели. Излизаш. И отново влизаш в тях. 

Така е то, животът ни е като пътуването с влак. Дали ние оставаме същите докато край нас се сменят случки, събития и лица?! Навярно не. Само времето ще покаже...




















Встрани от емоцията, жп линията Септември-Добринище е едно от инженерните чудеса на България. С дължината си от 125 км, железницата преодолява разликата в надморската височина между Септември и Аврамово, възлизаща на 1028 м, като само за 10 км тя се изкачва с цели 224 м по-високо. Именно това е и най-тежкият участък от изграждането и експлоатацията на жп трасето. Тук линията е проектирана така, че в участъка между Света Петка и Аврамово променя посоката си 6 пъти. Преминавайки през система от 17 тунела с обща дължина 2 478 м и по изкуствено изградена, четиристепенна серпентина, релсовият път достига до гара Аврамово - най-високата гара на Балканския полустров /1 267 м/. След гара Аврамово следва спускане до Черна Места, проектирано по подобен начин - с открити и закрити шестици, които спомагат за по-бързото понижение в надморската височина на жп трасето. Именно с тези осмици и шестици линията е уникална в световен мащаб. Тунелите по дължина на маршрута са 35 на брой.

Няма коментари:

Публикуване на коментар