27.09.2016 г.

УСЕЩАНЕ ЗА СТРАНДЖА

Приказката "Традициите не са това, което бяха" в моя случай се оказа вярна. Изневерил на традициите, през 2015-та пропуснах да посетя Странджа. Вярно, в последните няколко години планината се промени изключително много заради нашествието на бежанци и засиленото полицейско присъствие. Не дотам приятните спомени от едноседмичното ни приключение през 2014-та година все още горчаха в устата ми. За няколко дни бяхме спирани за проверка почти 20 пъти, което, малко или много си е основателна причина да замениш дадена любима дестинация с някоя по-спокойна. Не ми се нравеше и идеята зад всеки дъб да ме дебнат два чифта очи и да ме третират като престъпник. 

Сякаш обаче пропускът от една година засили желанието ми отново да се потопя в зеленината, влагата и уханието на живот в Странджа планина. Този път начертах маршрут, който избягваше любимите ми погранични територии по течението на река Резовска и резерват Витаново, а се фокусирах върху други места, които хем бяха убягвали от погледа ми досега, хем гарантираха една далеч по-спокойна атмосфера встрани от границата - крайбрежието на планината, криещо красиви скални феномени, тракийски светилища, резервати, лонгозни гори, спокойни реки и самотни плажове. Там, където планината и морето се сливат в едно...

За Беглик таш е писано много. Няма да се повтарям. Само ще кажа, че мястото е изумително. Заредено е с толкова много енергия, която те кара да настръхнеш. То е едно от най-древните тракийски светилища, открити по нашите земи.

Беглик таш попада в пределите на резерват Ропотамо - една изключителна симбиоза между блата, реки, лонгозни гори, мочурища, дюни и скални феномени. Едва ли другаде в България има подобно място. Горите са пълни с дивеч - основно благороден елен и дива свиня, които на моменти се държат така, сякаш са свикнали с хорското присъствие.Странджа потъва в морето, образувайки красивите заливи и носове. Гората е проходима, но човешкото присъствие в рамките на резервата не е желателно.