МЕЖДУ ШАБАНИЦА И ФРАКТО - ПО СЛЕДИТЕ НА ГОЛЕМИЯ МЕЧОК

Съвсем отговорно мога да заявя, че родопският връх Делибоска е един от най-рядко посещаваните върхове в цялата планина. Височината му е 1950 м., а разположението му е гранично. Южно от него, гънките на планината потъват дълбоко в мъглите на труднодостъпния резерват Фракто, а северното му подножие граничи с резерват Шабаница. Една изключително дива, непроучена, труднодостъпна и зашеметяващо красива територия, в която бучат водопади, зеят бездънни пропасти и бродят огромни мечоци, вълци и благородни елени. 

Резарватът Фракто е една от най-строго пазените територии в Гърция, а навлизането на туристи става единствено след издаването на специален пропуск-разрешение, поради значимостта на флората и фауната там и богатото биоразнообразие с добре запазени и устойчиви екосистеми. Възрастта на гората достига до 350-400 години. От българска страна, в резерват Шабаница, се крие не по-малко богатство и видово разнообразие.

В облачен и предвещаващ валежи и гръмотевични бури ден, се отправяме на поредното пътешествие - кратко, но изпълнено с адреналин и наслада. Изходната ни точка е пътят, водещ към село Мугла. Половин километър преди най-високата точка на пътя, под върховете Мусаята и Новака, се отклоняваме вляво покрай стария кльон. От огражденията не е останало почти нищо. За сметка на това, просеката, която е била поддържана години наред, все още не може да се заличи и стои като рана насред красивите смърчови гори в района.

Кратко изкачване ни извежда на обширните Балдъзини поляни. Преди повече от 30 години тук граничарите разстреляли зет и балдъза, които опитали да избягат в Гърция, за да могат да се наслаждават на греховната си любов. Мъжът се влюбил в сестрата на жена си и двамата се решили на бягство.

Тук, по времето, когато държавната граница е охранявана зорко, доста други бегълци също намерили смъртта си в опит за бягство в търсене на по-добър живот. Заровени са по поляните. В сравнение с околнотта, Балдъзини поляни са може би най-леснодостъпното и благодатно за пресичане на границата място. Именно на такива места обаче системата от ограждения и полоси била подсилена и двойно по-сложна. Влюбените преминали през първото ограждение, но в един момент се срещнали с граничари. Мъжът носел пистолет и открил огън по тях. В отговор двамата млади били разстреляни с цял пълнител с патрони и заровени в близост до мястото на тяхната гибел. 

Местни хора, които още помнят трагедията, разказват, че близките на загиналите искали да вземат телата, за да ги погребат, но командирът на заставата не разрешил. А граничарят, който открил огън, бил изпратен в друга застава, за да забрави за случилото се. 

Заобикаляме връх Карталка (1975 м.) и достигаме до държавната граница и 130-та гранична пирамида. Натъкваме се на следите на огромния мечок, по чийто път очевидно се движим. Минал е оттук през нощта в търсене на храна. Дългите му нокти са изровили дълбока диря в мократа земя.

Оттук започва сериозната част на прехода. Движим се изцяло по зелената граница между България и Гърция, като следваме пирамидите от No 130 до No 139. Чудим се как е поддържана браздата в миналото. Сега всичко е потънало в забрава. Какъв ли ресурс е бил нужен на държавата за поддръжката на телените заграждения, полосите и браздата?!

Гледките стават все по-шеметни с изкачването във височина. Продължаваме да се движим на запад, по дирите на мечката, която съвсем скоро е обръщала големи камъни, за да търси храна. На 134-та пирамида спираме за почивка и обяд. Изкачването и движението по браздата е изцеждащо.

След 136-та пирамида релефът от гръцка страна става все по-пресечен. Само за няколко километра на юг в Гърция, планината "пропада" с 400 - 500 метра. За съжаление мъглите, които плуват към билото, ни пречат да се насладим на адския казан, който ври под нозете ни.

Финално изкачване и достигаме до 138-ма пирамида и връх Делибоска. Точката е най-висока в доста голям периметър, затова на върха е поставен термодатчик, който следи за възникнали пожари в тази непристъпна част на Родопите. Делибоска е границата между двата резервата - Фракто и Шабаница от гръцка и българска страна.

На билото под Делибоска ни посреща мъгла. Явно тук е точката, където кондензиралите водни пари преливат през билото и достигат до България.

Под самия връх навлизаме в Гърция, но мъглата се сгъстява до толкова, че по-разумно е да се върнем обратно, за да не се залутаме. Спускаме се северно от браздата, движейки се по стар, обрасъл военен път. След заобикаляне на невисок връх отново достигаме до браздата и 139-та пирамида. Оттук вече започва категорично спускане към сърцето на Шабаница. Отново попадаме на дирите на мечока, който старателно е маркирал неголям бор.

По черния път се спускаме до изоставената застава "Шабаница", която със съседната "Герзовица" или по-известна като "Наказателната застава" е обслужвала района. От тук следва спускане западно от Карталка, по течението на река Чукурска и връщане обратно към село Мугла. Кратко, но изпълнено с адреналин и наслада пътешествие.

Лисица пробягва пред нас, подплашена от стъпките ни в тази рядко посещавана територия...