3.09.2016 г.

МЕЖДУ ШАБАНИЦА И ФРАКТО - ПО СЛЕДИТЕ НА ГОЛЕМИЯ МЕЧОК

Съвсем отговорно мога да заявя, че родопският връх Делибоска е един от най-рядко посещаваните върхове в цялата планина. Височината му е 1950 м., а разположението му е гранично. Южно от него, гънките на планината потъват дълбоко в мъглите на труднодостъпния резерват Фракто, а северното му подножие граничи с резерват Шабаница. Една изключително дива, непроучена, труднодостъпна и зашеметяващо красива територия, в която бучат водопади, зеят бездънни пропасти и бродят огромни мечоци, вълци и благородни елени. 

Резарватът Фракто е една от най-строго пазените територии в Гърция, а навлизането на туристи става единствено след издаването на специален пропуск-разрешение, поради значимостта на флората и фауната там и богатото биоразнообразие с добре запазени и устойчиви екосистеми. Възрастта на гората достига до 350-400 години. От българска страна, в резерват Шабаница, се крие не по-малко богатство и видово разнообразие.

В облачен и предвещаващ валежи и гръмотевични бури ден, се отправяме на поредното пътешествие - кратко, но изпълнено с адреналин и наслада. Изходната ни точка е пътят, водещ към село Мугла. Половин километър преди най-високата точка на пътя, под върховете Мусаята и Новака, се отклоняваме вляво покрай стария кльон. От огражденията не е останало почти нищо. За сметка на това, просеката, която е била поддържана години наред, все още не може да се заличи и стои като рана насред красивите смърчови гори в района.



Кратко изкачване ни извежда на обширните Балдъзини поляни. Преди повече от 30 години тук граничарите разстреляли зет и балдъза, които опитали да избягат в Гърция, за да могат да се наслаждават на греховната си любов. Мъжът се влюбил в сестрата на жена си и двамата се решили на бягство.

Тук, по времето, когато държавната граница е охранявана зорко, доста други бегълци също намерили смъртта си в опит за бягство в търсене на по-добър живот. Заровени са по поляните. В сравнение с околнотта, Балдъзини поляни са може би най-леснодостъпното и благодатно за пресичане на границата място. Именно на такива места обаче системата от ограждения и полоси била подсилена и двойно по-сложна. Влюбените преминали през първото ограждение, но в един момент се срещнали с граничари. Мъжът носел пистолет и открил огън по тях. В отговор двамата млади били разстреляни с цял пълнител с патрони и заровени в близост до мястото на тяхната гибел. 

Местни хора, които още помнят трагедията, разказват, че близките на загиналите искали да вземат телата, за да ги погребат, но командирът на заставата не разрешил. А граничарят, който открил огън, бил изпратен в друга застава, за да забрави за случилото се. 

Заобикаляме връх Карталка (1975 м.) и достигаме до държавната граница и 130-та гранична пирамида. Натъкваме се на следите на огромния мечок, по чийто път очевидно се движим. Минал е оттук през нощта в търсене на храна. Дългите му нокти са изровили дълбока диря в мократа земя.





Оттук започва сериозната част на прехода. Движим се изцяло по зелената граница между България и Гърция, като следваме пирамидите от No 130 до No 139. Чудим се как е поддържана браздата в миналото. Сега всичко е потънало в забрава. Какъв ли ресурс е бил нужен на държавата за поддръжката на телените заграждения, полосите и браздата?!














Гледките стават все по-шеметни с изкачването във височина. Продължаваме да се движим на запад, по дирите на мечката, която съвсем скоро е обръщала големи камъни, за да търси храна. На 134-та пирамида спираме за почивка и обяд. Изкачването и движението по браздата е изцеждащо.

След 136-та пирамида релефът от гръцка страна става все по-пресечен. Само за няколко километра на юг в Гърция, планината "пропада" с 400 - 500 метра. За съжаление мъглите, които плуват към билото, ни пречат да се насладим на адския казан, който ври под нозете ни.

Финално изкачване и достигаме до 138-ма пирамида и връх Делибоска. Точката е най-висока в доста голям периметър, затова на върха е поставен термодатчик, който следи за възникнали пожари в тази непристъпна част на Родопите. Делибоска е границата между двата резервата - Фракто и Шабаница от гръцка и българска страна.











На билото под Делибоска ни посреща мъгла. Явно тук е точката, където кондензиралите водни пари преливат през билото и достигат до България.


Под самия връх навлизаме в Гърция, но мъглата се сгъстява до толкова, че по-разумно е да се върнем обратно, за да не се залутаме. Спускаме се северно от браздата, движейки се по стар, обрасъл военен път. След заобикаляне на невисок връх отново достигаме до браздата и 139-та пирамида. Оттук вече започва категорично спускане към сърцето на Шабаница. Отново попадаме на дирите на мечока, който старателно е маркирал неголям бор.



По черния път се спускаме до изоставената застава "Шабаница", която със съседната "Герзовица" или по-известна като "Наказателната застава" е обслужвала района. От тук следва спускане западно от Карталка, по течението на река Чукурска и връщане обратно към село Мугла. Кратко, но изпълнено с адреналин и наслада пътешествие.

Лисица пробягва пред нас, подплашена от стъпките ни в тази рядко посещавана територия... 

4 коментара:

  1. ПОздравления за хубавия разказ. Аз съм от група бивши граничари които всяка година посещават заставата “Шабаница“ и принадлежащите и райони. Няколко от граничарите са от съседната застава “Герзовската“...! В първата събота и неделя на август има традиция да се посещава и прекараме два дни в спомени и разкази.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Само положителни адмирации за екипа, много красиви снимки, които ме връщат в моите младини далечната 1984г.като лейтенант зам. К-р на заставата на "Герзовица" тук започна моята служба в ГВ. В тези величествени и труднодостъпни гори запазих първите професионални спомени. Преди 4 години посетих района на заставата същата беше рухнала горската,спомних си къде беше деж.стая,столовата къде с-т Петьо Заяков, като Старшина на застава имаше канцелария, къде беше кухнята, оръжейния склад, стаята, където мокрите и измръзнали наряди си слушаха дрехите, това бе в първия етаж. На втория срещу стълбището беше моята канцелария малка стая 2 на 3 м. До нея беше стаята на К-ра на Заставата, Димитровската стая и спалните на граничарите. На"Герзовица" 4ГЗ от Смолянския ГО, службата беше може би най-тежка, тъй като беше високопланинска застава със сурови условия за живот далеч от населени места,с трудно проходими в зимни условия пътища и пътеки с 2м.сняг и тесни партини в него и с часове вървене, а изминатото разстояние е малко. Сега след 35години от първите мои контакти с 4ГЗ разбирам, колко тежка е била службата на "Герзовица" за разлика от останалите ГЗ разположени в равнинни, с близост с нас. места. Тези граничари, които служеха и са служели на това уникално место, което е с 300-400м. под котата на най-високия в Родопите "Голям Перелик" имате моя дълбок поклон за вашата тежка служба пред род и родина. Скъпи граничари служели на "Герзовица" вие сте Герои. Поздрави от Илия Георгиев Владев.

      Изтриване
  2. Много ми хареса този разказ и ме върна 35 години назад във времето, като Зам. К-р на 4ГЗ от тук в "Герзовица" започна моята служба през есента на далечната 1984 година, като млад лейтенант.На това трудно достъпно красиво място с величествена флора и фауна на 300-400м.от котата на най-високия връх в Родопите, "Голям Перелик", който беше близо до нашата застава и белите му снежни плата се виждаха в ясно време. Преди 4 години посетих района на 4ГЗ,който е превърнат в ловно стопанство. Разгледах заставата, която се рушеше и беше обезкостена, жилищната сграда на офицерите беше в ремонт и вероятно се стяга за ловна хижа. След толкова години от моя първи контакт с това величествено място с вековна гора и красива природа. Искам да изкажа своя дълбок поклон пред всички граничари служили на род и родина, и особено на тези служели на 4ГЗ - Герзовица. Заставата с най-тежък терен за носене на службата по границата. Със сняг до 2-3 метра и партина в която като в бял тунел се движеха граничните наряди и с часове трудно придвиване отиваха до участъка за носене на службата. Тук автомобили почти не се използваха при задействие и прикриване на границата.
    Службата и на другите застави беше тежка, но не може да се сравнява с тази на "Герзовица". Поздрави от Илия Власев на всички граничари, бъдете живи и здрави вие и вашите семейства и много успехи и късмет.

    ОтговорИзтриване

  3. Служих на „Трапезица“ после преименувана на „Ураган“ или номерирана Пета застава през 1964 - 1965 година с командир майор Василев , ЗКПЧ майор Ив. Георгиев ,ст. лейтенант Йонков , старшина Пеев . Наистина трудна застава без достъп с камион или друг транспорт. Пролет докарваха стадо с агнета и овци и до есента се ползваха за храна заедно с прасета от фермата . Имаше двама домакинци , които се грижеха за животните .Имаше и четири коня - ездови които се ползваха от офицерите. Хлебар и готвач се грижеха за изхранването на 35 войника , тримата офицери и старшината . Ползвахме “пикет“ за 24 часов наряд срещу 129 пирамида . Нямаше кльон в нашия район и ползвахме Ц-100 и тичането беше яко . Не виждахме цивилен човек с месеци ,а зимата започваше през септември и завършваше през май . Носехме кино - машината и лентите на гръб на 3-4 месеца за да гледаме някой филм . Ползвахме две почивки в месеца за лични нужди , по скоро да се наспим и изперем . Ползвахме вода от каптажа до заставата . Сега звучи невероятно , никой не се оплакваше от несгоди в онези времена . Жалко ,че не можах да срещна в годините колега от набори 43,44,45 с които деляхме съдба ! Аз заварих 43 и и оставих 45 и . Благодарение на по младите граничари сега споделяме излети до “Шабаница“ , красота и величие на Родопите !

    ОтговорИзтриване