25.12.2012 г.

ДЪЛГИЯТ ПЪТ КЪМ ЛЮТИЦА


 Някак си предколедно не ме свърташе. А и суетнята на хората допълнително ме натоварваше. Затова най-добрият вариант бе да поема към някое безлюдно и спокойно място. Не ми трябваше много време за да реша къде. Имам си идеална за целта дестинация.

След няколко часово пътуване и известни перипетии из източнородопските непочистени от сняг пътища, достигнахме заветната цел – Ивайловград. Беше прекалено оптимистично да спим на палатки този път, въпреки че бяха неотлъчно с нас. Решихме да се настаним в приятен хотел в града, чийто фасаден термометър услужливо показваше температура на въздуха -7 C.


Програмата относно това как да протече днешният ден бе готова още в движение. Всичко вървеше по план. След подсилващ обяд се качихме в колата и тръгнахме в посока квартал Лъджа. Искахме да стигнем поне до манастира „Св. Св. Константин и Елена”, а оттам – нагоре към крепостта Лютица. Голям калено-леден участък обаче ни подсказа, че е по-добре да не предприемаме подобни рисковани маневри и да кротуваме, защото в противен случай можеше още днес да приключим с пътешествието си.


Оставихме колата и поехме пеша, добре екипирани разбира се, защото времето не се шегуваше. Бръснещият вятър създаваше у нас чувство на дискомфорт и още по-голяма студенина. Но този път трябваше да се качим до крепостта. Миналият ни опит се провали след като юлската горещина порази един от спътниците ни, а и водата ни привърши по никое време. Но сега нямаше връщане назад.

Планувах качване за около 2 часа и половина, разглеждане на крепостта и слизане обратно към колата по тъмно, с помощта на челниците. По някаква причина обаче развихме такава скорост, че само за първите 20 минути изминахме 2.5 километра. Отклонихме се до дъното на река Армира. Малкото поточе, което през лятото едвам пъпли между камъните, сега бе сериозна река с дълбоки вирове и силни бързеи.



Поехме срещу течението в търсене на Атеренския мост. Срещнахме и първото препятствие по пътя си – трябваше да пресечем реката, тъй като левият бряг изведнъж стана отвесен. Или трябваше да се събуем и да я прекосим, или да търсим път по камъните. Избрахме втория вариант, тъй като никой от нас не искаше да усеща ледената вода. Целият бряг бе осеян с пресни следи от животни – вероятно сюрия диви прасета, които бягаха от нещо. Достигнахме моста, който е построен на стар път, водещ към крепостта. Изключително запазено съоръжение, датирано от XV век. Направихме по някой и друг кадър и продължихме по стръмния път нагоре към крепостта. Времето напредваше.

В подножието й се срещнахме с група ловци. Ето от кого бягаха глиганите. Показаха ни откъде да минем, за да достигнем най-бързо до крепостта. Снегът започна да става все повече и повече. При портите й вече беше над 20 сантиметра. Оказа се, че бяхме направили скоростно изкачване до Лютица за 1 час и 45 минути. Това си бе рекорд, в студеното време, което раздираше дробовете ни, в този сняг, който затрудняваше ходенето ни, с отклонението до Атеренския мост. Бяхме изминали почти 9 км. в едната посока.

Лютица ни смая с размерите си. Тя е една от най - запазените крепости в България с площта си от цели 26 декара. Имала е 14 бойни кули, а във вътрешността и са открити две църкви, строени една върху друга по различно време. Тук е живял боляринът Лютица, а крепостта е обитавана цели 34 века – от 16 в. пр. Н. е. до 18 в. сл. Хр. Обходихме почти цялата крепост по външната й стена, като в дълбокия сняг си бе истинско изпитание. Почти 40 минути ни отне обиколката и снимането. Видяхме куп интересни и запазени неща – огромен кладенец, който е служел за събиране на питейна вода, една отлично запазена бойна кула и др.




Вятърът на върха ни вледени, бяхме изпотени и не бе добра идея да стоим продължително на едно място. Поехме по обратния път, като темпото ни отново бе за завиждане. След час и половина и няколко комични истории със същите тези ловци, които продължаваха да дебнат в пустошта, достигнахме до колата. И то точно, когато стана съвсем тъмно и вече не се виждаше нищо.

Вечерта прекарахме на топло, с ракийка и хубаво мезе, както си му е реда след подобни тежки преходи. И планирахме приключенията за следващите дни.

Няма коментари:

Публикуване на коментар