30.01.2022 г.

СТРАХОВИТИЯТ КАНЬОН "ГОРЛО" В ГОРНОТО ПОРЕЧИЕ НА РЕКА АРДА

Само на няколко километра след изворите си, река Арда просича зрелищен каньон в карстовия терен между селата Кошница и Смилян. Това е и най-тясното място по цялото течение на реката, което местните са нарекли на диалект "Горло", произлизащо от думата гърло. Сякаш нещо поглъща водите на Арда и част от тях се губи между мрачните скални късове.

Течението забавя ход и голямото количество вода е притиснато между отвесните мрамори на двата срещуположни бряга, които, на места, почти се докосват. За сметка на тясното речно легло дълбочината тук е значителна. На места достига до десет метра. 

"Горло" е грандиозно образувание, ваяно от природните процеси в продължение на хилядолетия, което поражда страхопочитание в посетилите го.











 

29.01.2022 г.

НЕПОЗНАТИЯТ ЖЪЛТИ ДЯЛ - ВРЪХ АЛАДА И ВИРЪТ БЕЗДЪННИК

Родопа е море от малки планини. Докъдето ти стига погледът - все гънки, гънки, гънки…Изумрудени реки текат и се вият като змии между тези гигантски била, разцепвайки вековната скална твърд на Планината-Майка. Всички нюанси на синьото и зеленото си дават среща в нея.

Тук-там, като безлюдни острови, стърчат скали-титани и нарушават хармонията на мекия планински воал, който се е разстлал над тази благословена земя. Окото на простосмъртния не може да се нарадва на тази феерия от краски и форми. Достолепните гори крият под корените си божествени извори с вкусна вода, която утолява напуканите устни на пътника.

През зимата картината е още по-впечатляваща – мощните гърбици на планината белеят от десетки километри и ти припомнят колко малък всъщност си ти. По високите снежни била човекът-прашинка може да се ориентира за местоположението си в късия зимен ден и, ако Планината се смили - да съумее да намери подслон в мразовитата нощ.

Незаслужено, Жълти дял, е един от сравнително непознатите и слабо посещавани планински ридове в планината. Въпреки централното му местоположение и красивите потайности, скътани в гънките му. Бях му хвърлил мерника от дълго време, но факторите, които ме възпрепятстваха, бяха от най-различно естество и се проявяваха непрекъснато.

До началото на 40-те години на XX-ти век Жълти дял е носел името Саръяйла. Определят го като най-големия и най-западен рид на Източните Родопи. С височината си от 1241 м. н. в. връх Алада е първенецът на рида. Името му идва от турски език (Aladağ) и означава Пъстра планина.

В ранното утро, след поредица от мразовити дни с температура на въздуха -12 - -18 градуса, поех по старите, изоставени пътеки, водещи към подножието на Ала даа. Тук, както на повечето места в Родопа, в миналото е кипял живот. Селата са били живи и пълни с хора, които, въпреки тежкия селски бит, са предпочитали живота тук пред алтернативата, която е предлагал градът.

Снежната покривка увеличаваше дебелината си постепенно, но не създаваше особена трудност за придвижването ми. Студът през отминалите дни бе запазил снега във вид на пудра и ходенето бе лесно. Не се бях движил активно известно време, но дробовете ми привикнаха бързо към темпото и студа.

Село Бурево е  най-удобната и близка изходна точка за изкачването до Пъстрата планина. Избрах го и поради още една причина. В дълбокия дол на река Тикленска под него се намира вирът Бездънник. За него – след малко.

След час се озовах на билото, където ме посрещнаха няколко спокойни сърни. В дълбоките снегове тревопасните намират спасение в местата без или с по-оскъдна дървесна растителност и повече слънчева светлина, която топи снега и открива площи за паша. Така бе и тук. Впуснаха се в луд бяг секунди след като ме фиксираха. Не бяха виждали хора отдавна.

Снежната покривка се увеличи – къде заради навявания, къде - заради снеговалеж. Вече газех в около 40-сантиметров сняг. Започнах последното изкачване към самия връх. Гледките бяха неописуеми. Алада заема изключително ключово местоположение в цялата планина, което, в миналото, е било предпоставка за изграждането на стратегическа крепост за контрол и охрана на района и търговските пътища.

На югоизток от мен се простираше мощният Гюмюрджински снежник с връх Вейката. На югозапад – скалните силуети на Съдилището, а вдясно от тях – белият купол на Циганско градище. А в средата, в посока почти идеален юг, изпъваше снага голото било на Чал (Ахладовуно), разположено северозападно от Ксанти. На запад, като броеница, се виждаха Перелик, Широколъшки снежник, Снежанка, Преспа, Свобода и Тузлата. Нещо невиждано досега от мен.

















Изкачих се до самия връх. Горе – страшен вятър прониза изпотеното ми тяло. Не се застоях много. Починах няколко минути, пих вода и обратно надолу. В пъртината бе по-лесно. Слизането бе скоростно. На качване засякох време 1 час и 40 минути с почивките и снимането, а пътя надолу взех за четиридесет минути.

В Бурево прецених, че имам сили и време и за вира Бездънник. Привличаше ме отдавна. Имах един неуспешен опит в търсенето му преди година. Уви, вече бяха поставени указателни табели, което частично уби желанието ми. Знаех за него от местен човек още преди да стане популярен. И щях да изпитам по-голяма наслада ако трябваше да задействам интуиция, нюх и придобити знания, умения и способности, но сега бе по-добре да се примиря с настоящата ситуация.

Спуснах се в дълбокия дол на река Тикленска. Дадох си сметка, че предишния път съм бил на разстояние по-малко от километър от местоположението му, но при този пресечен терен, скални отвеси и нападали дървета в дерето цял километър би означавал много повече от същото разстояние по горска пътека.

Мястото е много красиво и с все още запазена чиста енергия. Вероятно нещата ще се променят след засилване на туристопотока към него.

Легендата гласи, че вирът нямал дъно и поглъщал всичко, което попадне в него. Поговорих си с прагматичен местен човек, който ми разказа, че е мерил дълбочината му. Била около седем метра. Водата се завихряла със страшна сила и продължавала да дълбае твърдата скала. Старото име, с което вирът е известен на местните, е Безалник. От много отдавна край него минавал пряк път, свързващ селата Бурево и Гърнати и децата в миналото ходели да се къпят там в горещите летни дни. Имало и нещастни случаи.







Течението на реката след вира заслужава да бъде проучено в детайли, но това ще се случи в следващи скитания из района. Прецених, че ледовете, сковали коритото, са опасни за предприемането на каквото и да било начинание в момента. Има изгледи са за откриването на още няколко водопада и интересни скални форми.

Неразгаданите тайни на Жълти дял са там и ме очакват…