6.06.2012 г.

ЕБРУ - ЕДИН ЗАБРАВЕН ЗАНАЯТ ОТ ДРЕВНОСТТА

Ебру представлява техника на рисуване в сгъстена вода, на повърхността на която се нанасят бои с растителен произход. След като рисунката върху сгъстената вода е готова се отпечатва върху хартия. 

Материалите, които се използват, са изцяло естествени. Четките са от конски косъм. Водата се сгъстява с растителна смола, а боите са от растителни пигментни и от пръст. Хартията трябва да е по-плътна, за да попива по-добре, най-предпочитана е тази от дървесна каша.

Техниката ебру е с много дълга история. Тя е едно от най-древните изкуства и е била използвана за украса и декорация в миналото. Наименованието идва от "Аб-ру", което на средноазиатски турски диалект означава водна повърхност. 

Предполага се, че е възникнала през ІХ век в Тюркистан. В периода на Османската империя ебру се е смятала за сериозен занаят и изтънчен вид изкуство, което не всеки художник или майстор е имал таланта да владее.

В миналото ебру се е използвало за украса на листовете, които са служели за официална кореспонденция. 

Ваничката, в която се работи, се напълва с вода. В нея е разтворена растителна смола. Така течността става лепкава и плътна. Заприличва на полупрозрачно платно, върху което с помощта на четките майсторът разпръсква боите. 

Те застиват в различни форми и затова никога не може да имаме две еднакви ебру. Всеки път боите се разнасят върху водната повърхност по различен начин. 

Художникът изобразява форми с помощта на метално шило. В Турция много често правят цветя - лалета и рози, защото са символи на Аллах и пророка Мохамед. 

Няма коментари:

Публикуване на коментар