ЙЕДИ КЪЗЛАР ДЖАМИСИ ИЛИ ДЖАМИЯТА НА СЕДЕМТЕ МОМИ

След скалния феномен край Фотиново поехме към Кирково. Искахме да разгледаме село Шумнатица. Интересни неща бях чел за него - стари къщи, стари воденици, римски мостове, римски път. Хубаво, но мръсотията, която видяхме в селото, ни потресе. Затова не смятам да отделям време за популяризирането на Шумнатица. Поне докато не почистят коритото на рекичката, която минава през цялото село. Какво ли не видяхме да плува в нея...

Искахме да разгледаме дървената джамия край село Подкова. Затова и не губихме повече време и поехме на път. А пътят ни мина неусетно, заобиколени от красиви и неповторими панорами, селца, долинки и горички.

Интересното на Подкова е, че тук е краят на една от дългите жп линии в България - Русе - Подкова. Навремето е имало идея да продължи до Гърция, но засега не е осъществена. Някой ден - може би...

В Подкова нямаше какво толкова да правим. Няма какво да види човек там. Било е огромно село. Днес наброява по-малко от 400 души. Младеж ни упъти към Дървената джамия, която се оказа на края на селото. Оградена, дори се стреснахме, че няма да може да я разгледаме. Хубавото на Родопите обаче е, че храмовете винаги са отключени - било за молитва, било за подслон, но човек може да разчита.

Дървената джамия е известна още като Йеди къзлар джамиси или Джамията на седемте моми. Тя е един от най-старите мюсюлмански храмове в България. Построена е през 1438 г. без нито един пирон в конструкцията й. Има легенда, заради която се нарича "Джамията на седемте моми". Храмът бил построен от седем момичета, чиито любими не се завърнали от война. Продали зестрата си за да закупят материали. Построили джамията за една вечер и никой никога не ги видял отново.

Местен човек ни разказа как през Балканската война било наредено джамията да бъде запалена. Вътре обаче имало хора, които се криели. Изневиделица се появило стадо мисирки, които започнали да гасят огъня, а командирът, наредил запалването, получил пареза на лицето и не можел да говори до края на живота си.

Джамията е уникално творение на старата архитектура. Хубаво е човек да я посети. Независимо от това в какво вярва. Важното е да вярва. Защото именно вярата на хората в този край е запазила този шедьовър почти 600 години.