В един априлски ден, в началото мрачен и хладен, но в последствие - усмихнат и дори горещ, поех на път. Към село Деветаки. Не ме привличаше селото, а по-скоро един феномен, разположен близо до него - Деветашката пещера. Обект, колкото познат, толкова и мистичен...
Деветашката пещера е една от най - големите в България. Дължината й е 2 500 метра, а височината й - повече от 60 метра. Уникален феномен, но неизвестно по какви причини - посещаван сравнително рядко. Може би заради безумните "изпълнения" на военните. Пещерата е поредният пример за престъпната небрежност на тази "висша" прослойка на обществото, със зелени униформи и мазни фуражки на плешивите си глави - през 50-те години е била превърната в обект на Държавния резерв. А в нея се съхранявало не какво да е, а петрол. До днес се виждат бетонните фундаменти на огромни 30 - метрови силузи, а горивата са успели да пропият дълбоко в земните недра и до днес, още от входа, се носят неприятни миризми. Във вътрешността на пещерата е влизал дори...влак.
Природата е по-силна обаче и след премахването на резервоарите, бавно, но сигурно е започнала да се възстановява. Птиците са се завърнали и са свили гнезда в най-високите части на скалния свод.
Интересно е, че първооткривател на пещерата е англичанинът Джон Бейкър, който попада на нея случайно през 1877 г. Почти 50 години по-късно са направени обстойни проучвания и картиране на пещерната система от български спелеолози. Изключителен факт за Деветашката пещера, будещ възхищение сред археолозите е, че при разкопки е установено, че мястото е обитавано в продължение на седем епохи. Един от артефактите, открити в пещерата, доказва, че обитателите й са имали търговски връзки с остров Родос.
Пещерата е обитавана от огромна колония прилепи и редица други защитени растителни и животински видове, поради което посещението й през юни и юли е забранено.
Няма коментари:
Публикуване на коментар