През многобройните ни пътешествия из Родопа срещнахме изключителни човеци. С главно Ч. Някои от тях вече не са сред нас. С други навярно ще се видим отново. За да се поучим от техните доброта и мъдрост и за да попием от душевна им чистота.
Защото човешките пътища може да не водят до никъде, но понякога става така, че два човешки пътя се пресичат. А пресекат ли се, сякаш свързват хората, които са се срещнали, завинаги. Казват, че помним всички събития, които ни се случват през целия живот. Най-ярък спомен в нас ще остави простичкият и труден, но същевременно изпълнен с щастие живот, който водят повечето от планинците.
Живот, който може и трябва да ни служи за пример. Насладете се на някои от най-колоритните и болезнено истински кадри, които говорят сами...
Няма коментари:
Публикуване на коментар