Махала Соломон е странна смесица от тишина, самота и пустош, но и запазена жива и все още тлееща духовност, която вековете не са погубили. Може би заради храмчето "Свети Дух", кацнало на най-огледното възвишение, западно от шестте й къщи. Да, точно шест са. И две плевни, едната от които вече е почти изравнена със земята.
Ако човек не знае, че махалата съществува, и през ума няма да му мине, че на един хвърлей от Широка Лъка, в неголяма гънка на планината, са сгушени къщурките и храмът, който хората наричат "Духов ден". Вижда се и от отсрещното било - от Заевите, Магарджица и Каврошилската махала на село Гела, които се падат точно отсреща, в посока почти идеален юг. Банално е да казвам, че и в Соломон махала е имало живот. Може да не е кипял като във Върбово и Сливово например, но е имало къщя, деца, животни, вяра, труд и будност.
Днес няма. Във въздуха се носи само една едва доловина надежда, че духовността ще просъществува. Може би не много дълго. Но поне докато параклисчето е здраво и някой се качва да го поддържа, Соломон махала ще я има.
Няма коментари:
Публикуване на коментар