2245 км - обиколка на България по четирите граници

 ДЕН 39 /04.09.2024 г./ – Куделин-Флорентин – 18 км

Завръщам се до центъра на Куделин. Позволявам си да почина за кратко и да изпия една студена лимонада, докато разменям някоя и друга приказка със селския магазинер. Запален рибар, със съжаление ми споделя, че не е припарвал до реката повече от 4 месеца заради жестокото маловодие. Мъка е да гледаш как тези хора, потомствени рибари, са толкова зависими от промени те в климата и са безсилни пред аномалиите, които се развихрят у нас в последните години. Дъждът поличба се размина. За разочарование на местните, а и на мен. Малко прохлада нямаше да е излишна. 

Хайде, време е да поема на изток. Дунавът ме очаква с цялата си прелест. В първите километри след старта ми от Куделин през главата ми минават различни мисли. Първоначално си казвам, че тази граница ще бъде скучна, монотонна, безинтересна. Само след час и няколко километра, изминати с приятна скорост, си давам ясната сметка, че съм влюбен в този район, в този живот, в тези мигове…

Реката дава друго темпо на живота, различно от това в планината или в забързания град. Тук всичко тече по-бавно и спокойно, запазвайки смисъла си. Хората уважават водната шир, благодарение на която изкарват прехраната си. Усещам, че връзката между човека и природата е по-силна, за разлика от други места, на които съм бил. Чувствам, че ценностите в човешките души са съхранени, а животът се подчинява на цикличността на реката. Преминавам през най-крайните северни улички на Връв и Ново село, умишлено избягвайки централните им части. Искам да усетя атмосферата. Хубави стари къщи, гледащи към Дунава, с големи прозорци и спретнати градини. Всичко излъчва спокойствие. Като това по морето, след края на туристическия сезон, само че тук то е целогодишно.

Приближавайки Флорентин, започвам да изследвам околностите му на картата, за да открия моето място за нощувка, по възможност с чешма или извор в близост. Попадам на „Турската чешма“ в източния край на селото, под гробището. Откривам я лесно, а тя се оказва приятно скрита и усамотена сред стари орехови дървета и ми дава възможност за спокойно къпане. Нещата се подреждат повече от добре. След вечерния тоалет откривам път, който ме извежда на брега на тихия бял Дунав. Решавам без капка колебание, че ще нощувам край реката. Небето е изпепеляващо. Гладката водна шир – завладяваща. Тук-там се мярка по някоя закъсняла дървена лодка със спокоен лодкар, насочващ умело плавателния съд към брега. Тази река е като Библия. Трябва да я прочетеш поне веднъж през живота си. Трябва да я изживееш, ако ли не – не си живял достатъчно пълноценно.

Нощта пада бързо. Уморени щурци припяват в мрака и докосват сетивата ми. Плясъци на риби ме изкарват от моментите на вцепенение, а аз потъвам отново в тях. Безмълвие превзема мислите ми. Тих, великолепен и нежен свят. В този миг си давам сметка, че бих живял не по-малко щастливо на брега на голямата река.