„Сърцето на Родопите“: Излезе новият туристически пътеводител за област Смолян от Александър Караджов

Вековни лесове, скрити тракийски светилища, древни пътища и магията от докосването до Родопа оживяват в новото издание на Александър Караджов. Пътеводителят „Сърцето на Родопите“ вече е официално отпечатан и готов да се превърне в любимия и задължителен спътник на всеки български пътешественик през настоящия туристически сезон.

Какво съдържа книгата?

Изданието обхваща информация за туристическите ресурси във всички 10 общини от област Смолян: Смолян, Баните, Борино, Девин, Доспат, Златоград, Мадан, Неделино, Рудозем и Чепеларе.

В него ще откриете над 100 туристически обекта – от емблематични природни феномени до напълно непознати и девствени кътчета, очакващи да бъдат открити. Пътеводителят предлага и концепцията за „туризъм отвъд границите“, давайки ценна информация за туристически обекти в гръцката част на Родопа, както и за най-красивите пясъчни плажове в Северна Гърция.

Джобната книжка обединява полезна информация, контакти, легенди и величествени гледки. Създадена е така, че Ви прави съучастник и основен герой в едно епично родопско пътуване, в което главен откривател сте самият Вие.

Как може да бъде закупена?

Книгата се разпространява изцяло независимо, без оскъпяване от издателства. Можете да подкрепите автора и да поръчате директно от него на цена от 15,29 евро.

Вземете вашето копие сега и планирайте следващото приключение:

· Лично съобщение във Facebook: [www.facebook.com/AlexKaradzhov]

· Viber поръчка (само съобщение): 0877 877 802

· Поръчка през официалния блог: [www.alexanderkaradzhov.blogspot.com]

 

СОКОЛИЦА - ПЕТТЕ ВЪРХА С ЕДНО И СЪЩО ИМЕ

В природата не се случва често пет съседни върха да имат една и съща височина. Това са те - Соколиците. Петте скали-пазителки на Смолян, които извисават риолитната си снага на височина 1700 м. над морското равнище. Преходът до тях през лятото е лесен, но сега, в сняг до кръста, изкачването до най-северната и най-достъпна Соколица е истинско изпитание. За останалите не искам и да си помислям. Ветровете, брулещи върха, са константно явление тук, а мъглите се отдръпват само за богоизбраните. Е, този път ние не бяхме сред тях...

Почти всички скали и зъбери в Родопите са обвити от мистика и легенди. Соколиците също не са подминати от тях. Преданието разказва, че по време на турското робство в подножието на скалите се приютила млада жена с пеленаче, бягаща от поробителите. Било есен, мъгли обвивали планината. Тъкмо си мислела, че се е спасила, когато започнала да чува все по-ясно конете и гласовете на приближаващата потеря. Очевидно били по следите й. Решително оставила пеленачето с надежда да бъде спасено, а самата тя се изкачила на високия връх и застанала на ръба.

Паднала, а душата й полетяла като сокол. От тогава внушителните скални исполини носят името Соколиците, а детски плач оглася околността в мъгливите есенни дни.

КРАЛЬОВ КАМЪК И ТРАКИЙСКОТО СВЕТИЛИЩЕ

Връх Кральов камък се намира на 5 км. от град Смолян, в посока село Чокманово. Името му и до днес носи спомена за подвига на Кральо войвода и неговата чета. Кральо войвода се заселил в Родопите, а четата му се превърнала в една от закрилниците на местното население по този край. 

Легендата разказва, че именно от тази скала се хвърлил войводата, останал сам след тежко сражение с турците. Четата му била избита, но непреклонността му го повела към бездната, където бил затрупан от купища с камъни, отприщили се след падането му. 

Днес на върха има плоча, напомняща ни за героизма на Кральо войвода. Ако човек не се вгледа внимателно обаче, би пропуснал нещо доста интересно. Оказва се, че скалата е била обитавана, а вероятно считана и за свещена много преди времето на съпротивата срещу турските нашественици.

Незаличени от силата на времето, до днес в скалата съвсем ясно се виждат няколко издълбани соларни кръга, свързани с почитта на траките към Слънцето, които са така популярни в Източните Родопи, Странджа и Сакар и същевременно - не дотам разпространени в западните части на Родопите. Безспорно, нещото, което ме потресе обаче, бе трапецовидна ниша, но не като тези, които сме свикнали да виждаме, а обърната на 90 градуса - гледка, която наблюдавам за пръв път сред посетените и проучени над 40 скални комплекса от трапецовидни прототракийски ниши в Сакар планина и Източни Родопи. 

А за Западни Родопи това е първият, а може би и единствен път, в който се натъквам на трапецовидна ниша.