3.03.2012 г.

Брюксел - столица на контрастите...или как Бай Ганьо отново тръгна на път






Ако Европа е странно място, то Белгия би била една малко по - странна от другите европейски държави, а Брюксел спокойно може да бъде определен за най - странната столица! Странност в положителния смисъл....е, не винаги! Ще попитате защо! Ами например защото:

1. През 1815 год. Наполеон Бонапарт е победен край Ватерлоо. След това поражение 124 града по света се наименуват с името Ватерлоо.

2. Белгийската система от магистрали е единствената в света, която се вижда от Луната през нощта, благодарение на светлините отстрани на пътя.

3. В Белгия кръвосмешението е легално.

4. Средно белгийците консумират 24 милиона таблетки екстази годишно.

5. Белгия предлага над 500 вида бира. Първа е в света по износ на шоколад. Произвежда приблизително 220 000 тона шоколад годишно.

...

Не бях пътувал из Европа точно 2 години и 5 месеца, ако не броим еднодневните риболовни излети в Гърция през този период. През ноември спечелих награда - пътуване до Брюксел, след като участвах в конкурс за нестандартно представяне на природна забележителност от областта, в която живея.

28 февруари. Срещата ни бе в 5.00 часа на Терминал 2 на Летище София. Понеже щях да летя със самолет за пръв път, вълнението ми бе голямо, дори повече от нужното.

Групата ни бе от 6 човека. След като приключихме с формалностите по регистрация на багажите, трескаво зачакахме. Времето летеше бързо и почти неусетно стана 6.30. До последно се притеснявах да не съм пропуснал нещо важно и да не мога да излетя, но притесненията ми се оказаха напразни. Всичко мина по мед и масло. В ръчния ми багаж нямаше забранени за транспортиране предмети. Щателната проверка на тялото и дрехите ми установи, че не съм терорист от Алкайда, не превозвам бомби, дрога или пък ятагани. Качихме се в самолета. Доста приятен Airbus A320 на Lufthanza, компания с добра слава сред често пътуващите със самолети... А аз откровено си гледах като индианец!

7.05 часа. След десетминутни маневри по пистата, крилата на самолета бяха обляни с мощни струи с розов цвят, вероятно за да не замръзнат, знам ли. Самолетът се нагласи в стартова позиция и с мощен рев на двигателите набра нужните му 300 км./час, за да се отлепи от земята и да полети.

И понеже в предишните няколко дни по странно стечение на обстоятелствата бях изгледал поне 3 филма за самолетни катастрофи...чувствах се доста несигурно в корема на това творение на индустриалната революция. За няколко секунди се почувствах като залепен за седалката си, не можех да помръдна напред, а в момента на издигането на самолета, страшната сила на гравитацията ме смаза и отгоре, и се почувствах като в калъп. Добре, че трая около 4 - 5 секунди. След това се понесохме уверено нагоре, като пилотът ни съобщи, че летим на 9500 м. над земята. Гледката бе зашеметяваща. Всъщност гледката бяха облаците - докъдето стигаха очите ми, всичко бе покрито с гъста, бяла пелена, която не пропускаше слънчевите лъчи до земната повърхност.

Не е приятно да усетиш турбуленция за първи път. Но за добро или зло това ми се случи! Намирахме се някъде над Австрия, когато самолетът се разтресе мощно. Гледката на тресящите се крила ме накара да си мисля за най - страшното. Това продължи около 10 секунди и слава Богу не се стигна до онези мощни пропадания от филмите, в които започва да пада багаж, разливат се кафета и хвърчи храна, хората пищят, а кислородните маски падат над пасажерите.

...

Почти неусетно бе дошъл краят на първия полет в живота ми. Надявах се да не е последен! Пилотът започна снишаване, като вече виждахме подредените немски земи под нас - старателно обработени и изорани земеделски площи, малки ферми, скътани сред зеленина и много вода.

8.10 часа. Кацане и трескаво ориентиране насред огромното летище в Мюнхен - второто най-натоварено летище в Германия и на 28 място в света. През 2007 е обявено за "Най-добро летище в Европа" и на "4-то място в света ". Докъдето стигаше погледът ми, виждах сектори, от които или излитаха, или кацаха самолети за цяла Европа, а включително такива и за Африка и Америка.

Блясъкът и луксът в кафенетата и магазините на мюнхенския аеропорт са изумителни. А съчетани с пъстротата на хора от стотици култури по света са още по - ослепителни.

Почти веднага се ориентирахме на кой сектор се намира самолетът ни за Брюксел. Указателните табели са наистина перфектни. Само можем да се учим от немците. По моя преценка човек, който не разбира и думичка чужд език, би се оправил съвсем културно и цивилизовано.

Вече на борда на самолета, бях значително по - спокоен. Все пак имах представа като как е да си във въздуха и знаех какво ме очаква. Смея да твърдя, че познавах и звуците на самолетните двигатели в отделните моменти.

Този полет бе от по - кратките - трая малко по - малко от час. Докато излети, докато кацне, и хоп - стигнахме!

Бяхме леко поуморени, но се наложи да извървим поне 500 - 600 метра коридори из голямото Брюкселско летище, за да вземем багажа си от транспортните ленти. А той беше налице, нямаше никой с изгубен багаж, и задружно потеглихме към паркинга, където ни очакваше автобуса за хотела.

Почти на изхода, при преминаването ни покрай белгийските митнически власти, явно им се сторих съмнителен, и бях помолен учтиво да се отклоня и да поставя багажа си в сканиращо устройство. Отново излезнах чист!

Хотел "Еразъм", в който щяхме да прекараме престоя си, се оказа наистина приятно място. Намираше се на около 45 минути от летището. Магистралата обаче бе в перфектно състояние, такова, с което не сме свикнали у нас, и пътуването мина почти неусетно.

14.30 часа. Вече бяхме поотпочинали, взели душ и освежени, и потеглихме на интересна разходка из центъра на град Брюксел. Пътувахме с метрото, което дава възможност за малко по - друг поглед върху населението в града. Брюкселското метро и известно като Метрополитен. Дължината му е 40 км., има 8 линии и 68 метростанции. Изградено е между 1965 и 1969 година.

Може би там е мястото, където човек може да види изключителното разнообразие на култури и етноси. Голяма част от населението на Брюксел е цветнокожо. Интересен факт е, че благодарение на разполагането в Брюксел на учреждения на Европейския съюз, НАТО и други международни организации, повече от една четвърт от населението (27,1%) на града се явяват чужденци.

След около 15 метростанции достигнахме целта си - качихме се на "горната земя" в централната част на града.

Естествено аз отново гледах като индианец. Все пак не ми се случва често да се разхождам из такъв космополитен град. Град, съчетаващ различни архитектурни стилове. Изпълнен с колорит, пъстрота и контрасти.

Разходката ни започна от Гран Плас. Малко са големите градски площади, които произвеждат такова впечатление, както когато човек пристъпи на този гигантски и единствен по рода си площад.Френският крал Луи ХІV подлага на артилерийски обстрел целия градски център през ХVІІ в., разрушавайки повече от 5000 дървени сгради. Но това, което можем да видим днес, е опустошение, превърнато в триумф.

Богато украсените барокови фасади на зданията на мощните гилдии и готическото Кметство, което датира от 1402 г., единствената сграда, оцеляла от разрушението през 1695 г., са главните забележителности, обграждащи от всички страни Гран Плас.

Площадът е с приблизителни размери 68 на 110 м. От 1998 година е част от Списъка на Световното културно наследство на ЮНЕСКО.

Сградата на Брюкселската община е построена на няколко етапа между 1401 и 1455 година в югозападния край на площада. Тя се издига на височина 96 м. и е увенчана с триметрова статуя на Архангел Михаил, убиващ демон. В противовес на този символ на общинското могъщество, между 1504 и 1536 година херцозите изграждат срещу нея друга голяма сграда, известна като Къщата на краля, въпреки че там никога не е живял крал. В съвременния нидерландски тя се нарича Хлебната къща, тъй като е построена на мястото на първите покрити пазари, един от които е за хляб.

Наистина човек трябва да си отдели доста време само за разглеждането на един площад и околностите му. Поне час изтече неусетно, докато се любувахме и снимахме с удоволствие красивите сгради с готически орнаменти.

Следваше една интересна атракция - статуята на Everard Serclaes. Известен с това, че помага за възвръщането на града във владение от притежание на фламандците. По-късно е обявен за член на градския съвет. Убит е заради това, че се изправил срещу краля на Гаасбек в опит да защити града.

Сред туристите е разпространено вярването, че докосването му носи късмет и сбъдва желания. И наистина си личат местата, по които е докосван най - много. Изглеждат като полирани. И макар в България тази статуя да не е толкова популярна, явно хората я посещават, защото в момента на пристигането ни до нас се изсипа цял автобус с източноевропейски туристи, които се бутаха в желанието си кой да се снима пръв.

По тясна уличка достигнахме и до пишкащия символ на Брюксел. Пикаещото момче (Manneken Pis), е известен още като малкия Жулиен. Представлява малък фонтан със скулптура на голо малко момче, което „пишка“ в басейна на фонтана. Дизайнът му е творение на Франсоа Дюкенуа и е поставен на мястото, където се намира през 1618 или 1619 г. Няколко пъти в седмицата малкия Жулиен се облича в дрехи по определен график, който стои отстрани на фонтана. Неговият гардероб има няколко стотици различни костюма. Някои от тях са изложени в градския музей, който е разположен на големия площад.

Представата ми за този "пикльо" бе друга. Мислех си, че е доста по - голям, но той се оказа наистина миниатюрен за мащабите на този голям град. Все пак успях да направя доста добри снимки, което ме удовлетворяваше.

Вече бяхме ходили над 2 часа, а бях гладен. Привлече ме уханието на гофрети някъде около мен. Огледах се и видях на десетина метра малко магазинче, на чийто тезгях се усмихваше мургава дама на средна възраст. В последствие разбрах, че е от Малайзия. Говореше английски сравнително добре и успяхме да се разберем. Избрах си вкусно изглеждаща гофрета, залята с бита сметана и покрита с пресни ягоди.

За цената си от 5 евро не бе нищо особено. Видът и бе много по - добър. Както и да е, поне залъга глада ми.

Не разполагахме с достатъчно време, за да седнем в някое от световноизвестните ресторантчета, из тесните павирани улички на Брюксел, тъй като програмата ни бе доста запълнена, но поне успяхме да се разходим и да видим нещо различно.

Цели улички, с надвиснали над тях разноцветни тенти от двете им страни, създаваха прекрасен уют за гостите. Менютата на ресторантите бяха от банални европейски ястия до свръхделикатесни морски, източни и западни изкушения. Странно за мен бе, че по протежение на цялата уличка имаше насядали хора на масите пред заведенията. Температурата не бе висока - 11 градуса. В България не бих си представил хора по това време на годината да са седнали навън.

Характерно за централната част е, че пространството е ограничено. Заведенията са с малък капацитет вътре, но за сметка на това, навън през лятото са разположени над 70 % от масите и столовете.

Последва кратко време за шопинг из красивите брюкселски магазини, където човек може да открие всичко - прекрасни шоколади, нечувани видове бира, уникални сувенири и...изобщо каквото се сеща.

Решихме да разгледаме и катедралата Св. Св. Мишел и Гудула. Самото и местоположение в по-високата част на града, на хълма Тройренберг, е предпоставка за приказна панорама от най - високите и части. Построена е през 1047 година. През 13 век е реновирана в готическиски стил, а самата и фасада е обогатена с типичните образи на готиката през 15 век. Внушителни са размерите и - дължината и е 114 метра, широка е 57 метра, а височината на кулите и е 64 метра. Целият град се оглася от 49 - те камбани, разположени в лявата и кула.

Не ми се случваше често да посещавам катедрали, затова за пореден път усетих как гледам като индианец. Размерите и, витражите, изобразяващи сцени от Библията, огромният орган, както и разпятието от едната страна на олтара - всичко това ме възхити и спря дъха ми. Наистина не бях виждал подобно творение досега. Отне ми повече от половин час да разгледам храма и да се полюбувам на интериора му.

Така неусетно денят, или по - скоро времето, отредено за разходка, бе към края си. Отправихме се към метрото. Пътуването бе истински ад, защото часът бе малко след 18, хората се прибираха от работа, и в подземната железница нямаше място да падне яйце.

Вечерта бе повече от приятна, допълнена с пивка бира.

Реших да дегустирам. Започнах с Jupiler. Това е една от най - популярните сред белгийците бира. За тях си е направо слаба. Не ме впечатли.

Преминах към нещо наистина много добро - Leffe Blonde. Не съжалих за избора си. Страхотно ароматна, вкусът и ми напомни за този на хвойната. Има две твърдения за тази бира, а именно – “Божествена е” и “Отвратителна е”. Хората като мен, които я харесват, твърдят, че е една от най - добрите бири правени някога. Подкрепям ги с две ръце!

Произвежда се в абатство Notre Dame de Leffe в южна Белгия. В началото се е произвеждала от свободно растящи съставки, открити в близост до абатството, по рецепта предавана от поколение на поколение. През 1460 година абатството е наводнено, следва пожар през 1466 г., който унищожава почти всичко около него. През 1735 г. войници унищожават пивоварната, което се случва отновно по време на Френската революция през 1794, след като абатството е обезлюдено.

Раздумката на по бира бе сладка, но дойде време за сън. Утре ни очакваше натоварена програма.

29 февруари. Алармата иззвъня в 8.00 часа. Хладен душ и закуска в ресторанта. Имах удоволствието да опитам от неповторимите белгийски колбаси, масло, сирена и кашкавали. Изобилието от храна бе голямо, но "хляб и сиренце" ми дойдоха много добре.

11.00 часа. След половинчасово пътуване се намирахме пред сградата на Европарламента. Няма смисъл да търся думи, за да я опиша. Достатъчна е само една - величествена. Получихме пропуските си - специални залепящи се на саката етикети, обозначаващи ни като гости, както и показващи датата, на която гостуваме. Предупредиха ни къде е позволено да се снима и къде не е.

Нашата разходка започна. Водач ни бе Ренета - асистент на евродепутата Владимир Уручев. Разгледахме заседателната зала, в която се взимат така важните решения за Европа. Огромно нещо. Снимахме се и пред знамената на всички страни - членки.

Изнесоха ни интересна презентация за структурата и дейността на Европарламента. Европейският парламент представлява 500 милиона души, колкото е общото население на 27-те държави - членки на Европейския съюз. Неговата главна роля, като движеща политическа сила, е създаването на различни инициативи. Влиянието на ЕП все повече нараства, тъй като той е призван да контролира бюджета на евроинституциите.

Членовете на Европейския парламент се избират чрез преки избори на всеки 5 години. Парламентът се състои от 736 депутати от втория по големина демократичен електорат в света (след Индия) и е най-големия международен електорат в света (342 милиона избиратели през 2004). Институцията еволюира заедно със Съюза и съществува първоначално като асамблея, а по-късно е преименувана на парламент.

Ежемесечните пленарни заседания на ЕП се провеждат в Страсбург, а извънредните и допълнителни заседания - в Брюксел. Европарламентът има офиси и в Люксембург.

Интересно за мен бе да разбера, че Брюксел е избран за седалище на ЕП единодушно, поради близостта си до първите страни - членки, както и заради факта, че там не са се водели военни действия.

Разпределението на местата в Европарламента става спрямо броя на населението на съответните държави, като Германия има най - много депутати - 99, а Малта - едва 6. България е представлявана от 18 евродепутата от различни политически партии.

Някак си по европейски, след като приключи лекцията, бяхме поканени на обяд в стола, който е само за посетители на парламента. Интересно, че снимането там бе забранено. Още по - интересно обаче се оказа вниманието, което се оказва на посетителите на тази институция. Разнообразието от ястия бе огромно. Бях привлечен от салатите - почти 10 вида, последвани от няколко вида супи и 6 вида основни ястия. А на десертите просто няма да се спирам. Явно белгийците са ценители на сладкото. Предлагаха се всевъзможни пастички, тортички и кремчета. На напитките също се наблягаше - от минерални и газирани води, през газирани напитки, до няколко вида бира и ... дори вино, бяло и червено, в половинлитрови стъклени бутилчици.

Приборите, чиниите, чашите, салфетките - всичко с логото на Европейския съюз.

Следобедът премина в трескава подготовка за тържеството "България - държава на духа и писмеността", под патронажа на Президента на България, Росен Плевнелиев. То бе част от Седмицата на България в Европейския парламент. Взехме участие в подготовката с аранжирането на щандовете с рекламни брошури, представящи възможностите за туризъм в България.

Остана ни и повече от един час - време да починем, да хапнем леко, да се настроим празнично.

Отбихме се до едно от кафенетата в сградата. Бяхме четирима и си поръчахме 4 сандвича с шунка, 1 кола и три минерални води, и платихме....7 евро! Останах ошашавен от ниските цени в сърцето на Европа. Само на няколко крачки от нас - в кафенето от другата страна на улицата това може би ще струва поне 20 евро.

Имахме щастието да надникнем в помещенията за пушене на Европарламента. Понеже хората стриктно спазват забраните за тютюнопушене, в цялата сграда, в която работят над 6000 души, има отредени няколко места за пушене. Това са големи зали с неотварящи се прозорци и пепелници, които се сменят чак когато започнат да преливат. Тази страхотна политика цели колкото се може повече хора да се отвратят от този вреден навик.

Разходихме се из 12 - етажната централна част на парламента. На 9 етаж се изненадахме взаимно с човек от G4S (охранителната компания в парламента), който скокна при излизането ни от асансьора. Попита ни какво правим и ни обясни, че не можем да правим каквото и да било на този етаж, тъй като е президентския. Побърза да ни извика асансьора и ни оптрати. Добре, че бяха баджовете ни, иначе можеше да има лоши последствия за нас.

Направиха ни впечатление хората, работещи в Европарламента - костюмирани, ведри, забързани делово. Приятна работна атмосфера.

18.30 часа. Постепенно залата се напълни с доста колоритни личности - евродепутати, гости, фотографи, телевизионни екипи, и тържеството започна. Бе открито с приветствия от Маргарита Попова и Кристалина Георгиева, както и от чуждестранни делегати.

Програмата бе страхотна и много добре отразяваща същността на българския фолклор. Силни думи се казаха за българската писменост и духа на българите.

21.30 часа. След "напрегнатия" и интересен ден, изпълнен с много динамика и контакти, вечеряхме в приятната компания на евродепутата от ГЕРБ Владимир Уручев.

Разговаряхме на доста интересни теми. Изобщо изключително приятен и земен човек. Имахме щастието да повторим снощното упражнение с бирената дегустация отново. Досега не си бях представял, че ще имам възможността да пия бира на една маса с толкова голям човек.

В хотелските стаи продължихме с бирата в компанията на Ивелина и Деси...до 3 часа сутринта...На сутринта ми се привиждаше Leffe Blonde...

6.00 часа. Бях спал само 3 часа, когато часовникът иззвъня. Трябваше да ставаме, да оправим багажите и да потегляме към летището. Положението бе немислимо без хладен, клонящ към студен душ.

Куфарите ни се оказаха малки за покупките, които бяхме направили през изминалите два дни тук. Криво - ляво ги натъпкахме.

8.30 часа. Ръмеше типичен белгийски дъждец, допълван от типична лека брюкселска мъгла. Задръстването по магистралата, по път към летището, бе започнало. Хората отиваха на работа. Ние пък си отивахме от Белгия - страната на шоколада, бирата, усмивките, доброто настроение, ведрите хора...и контрастите!

1 коментар: