ЗА ПАМЕТТА НА ГЕРОИТЕ

Българщина или по-рядко българизъм е названието на българското национално чувство, т.е. на чувството за принадлежност към българската нация.

*****

По различен начин празнуват националните си празници хората по света. В Бавария например празникът им съвпада с началото на Октоберфест, като се набляга на пиенето на бира и яденето на наденички. В Австралия празникът на страната се отбелязва с много концерти и културни събития, а в САЩ наблягат на барбекютата в парковете.

Понеже у нас, българите, българщината я няма никаква, ние по традиция не празнуваме, не се поздравяваме за празника, не слагаме знамената на прозореца си! Такива са повечето от нас! Разни хора, разни идеали!

Аз посрещнах празника по един различен начин! На място, където наистина можеш да се почувстваш истински българин - високо в планината!

Село Ягодина е разположено в Западните Родопи. Известно е с близостта си до Ягодинската пещера и Буйновското ждрело. От 2009 година обаче селото се сдобива с още една атракция - панорамната площадка на връх Свети Илия.

А от 2007 година, вече шест години, традиция е изкачването на върха в деня на Освобождението.

10.10 часа. От центъра на селото с надморска височина 1050 м. потеглихме под напевите на три каба - гайди, водени от знаменосци, развяващи българските знамена. Групата бе над 50 човека - смолянчани, хора от селото, както и гости на селото - туристи, дошли специално за честванията, или просто озовали се в този момент в Ягодина. Времето бе с нас.

За разлика от предишни години хората бяха по - малко, отложени бяха и офроуд състезнията, които се бяха превърнали в традиция. Но дебелата снежна покривка тази зима не позволяваше подобни мероприятия. Наложи се да правим и партина до върха. Изкачването ни отне почти два часа.

През лятото местните хора предлагат една интересна атракция - разходка на туристи от селото до върха и обратно с големи, открити джипове. По пресечения терен наистина си е едно изпълнено с адреналин преживяване.

В самото подножие на върха домакините от ТД "Родопея" се бяха погрижили за комфорта на посетителите и предлагаха ароматен билков чай, който през зимата си е истински еликсир.

В последните метри до върха настигнах възрастен мъж, който се оказа бивш кмет на селото от 1999 до 2003 година. Оказа ми се и адаш. Разказа ми интересни факти за селото. Опожарявано многократно, но запазило духа си. Днес в Ягодина живеят 480 човека. Въпреки трудния селски живот има и млади.

Човекът ми разказа и за върха. Бил с изключително богата история, фронт на военни действия през няколко войни. Още си личали окопите. В подножието му минавал и стар римски път към Средиземноморието, по - късно върху него немците построили път за войските си.

Доста легенди за скрити богатства има около селото. Иманярите не са рядкост, дори преди години полицаи заловили други полицаи, въоръжени с металотърсачи и търсещи някакво гърне със сребърни монети.

На самия връх Свети Илия имало и основи на стар параклис. Бившия кмет ми разказа как преди известно време жителите на Борино поискали да сменят името на върха с турското Балабанкая. Но ягодинци са хора, нетърпящи подобни волности. Името на върха ще бъде Свети Илия, както е било стотици години назад във времето, отсекли местните.

Изкачихме се на върха, като се оказа, че за разтояние от около 3 км. денивелацията е 500 метра. Сериозна работа!

Нямаше начин да не отида до панорамната площадка. Въпреки че се бях качвал доста пъти, изживяването е неповторимо всеки път. А и наистина засега в страната ни тази наблюдателница няма аналог. Под краката ви, 700 метра надолу, остава асфалтовият път за пещерата и Буйново, а преминаващите автомобили изглеждат като кибритени кутийки.

Скалната стена на Свети Илия наистина напомня на големите, непокорими скали в Йелоустоун.

На самия връх последва слово на председателя на ТД "Родопея", хора и песни под съпровода на гайдарите. Създаде се наистина празнична атмосфера.

Най - възрастният покорител на Свети Илия бе дядо Али, на 87 години, който изкачва върха за трети път!

Показахме на голяма част от сънародниците ни, че Трети март не е поредния почивен ден, в който единственото нещо, което може да направим, е да ядем и спим! Показахме, че все пак българщината не е безвъзвратно загубена!

"...за чиста и свята Република!"