МЕТЕОРА - ВИСЯЩИЯТ ГРАД

Честър Бенингтън от Линкин Парк казва за Метеора, че това е място, което "не прилича на нищо друго от тази планета". Имах щастието да се убедя в това твърдение и го подкрепям с две ръце. Това е едно от най-изумителните места, които съм посещавал някога. Огромните скални игли пробиват с носовете си облаците на височина 400 метра над околността. Всъщност Метеора означава "висящ във въздуха", "намиращ се между небето и земята".

Разтреперих се, когато видях огромните скални блокове от повече от 10 километра от Каламбака - градчето в подножието им. Бях чел книги, бях гледал снимки от Метеора, но сега бе съвсем различно. Много, много по-внушително...

Учените твърдят, че някога тази част от равнината Тесалия е била огромно езеро, заобиколено с планини. Реките, които се вливали в него, отлагали много наноси. След невиждан катаклизъм водите на езерото се оттекли и потоците отмили по-меките седименти. Останали само най-здравите игли, които днес продължават да стърчат уверено в облаците.

Казват, че пирати нападали Атон изключително често в миналото, което принудило част от монасите да бягат към вътрешността на континента в търсене на по-уединено място. Открили Метеора. Построили манастирите си върху непристъпните скали. Достъпът до тях се осъществявал посредством дървени стълби и въжета. Интересен момент от историята на манастирите е, че сменяли изгнилите въжета, с които теглели монасите, едва когато въжето се скъсало. А това значело само едно - мъртъв монах. Явно така изпитвали вярата им...

През 11-ти век манастирите били 24, а днес са едва седем. Голяма част от тях са руини, разхвърлени из съседните скални игли. Шест от тях са отворени за посетители. Част са и от Списъка на ЮНЕСКО за опазване на световното културно наследство, което ги прави още по-уникални. Нищо в тях не е реставрирано, а само е консервирано.

Музеите в манастирите са изумителни. Попаднах пред врата на монашеска килия вероятно, която бе с изрязан отвор. Останах като парализиран, след като видях стилажи на няколко нива, с наредени черепи. Имаше поне 200 от тях. Вероятно на монаси, които са служили тук. Оказах се прав. Погребвали монасите, но след седем години изравяли останките им. Ако са останали само костите, значи монахът е бил праведен. Измивали го с вино и мляко. Ако имало и плът, значи не е водил праведен живот.

Имах удоволствието да посетя Големият Метеор (Свето Преображение), който е най-популярният от всички манастири, и Света Троица (Агиа Триада), който пък е най-труднодостъпният от всички. Коментарите са излишни, защото Метеора трябва да се преживее. Да се усети. Да се вдиша въздух на възраст 9 века.