ДЕН ПЪРВИ: РАЯТ НЕ Е МЯСТО, А МИГ
09.30 часа
Поемаме от Смолян при жестока снежна виелица и кучи студ. Навън не е за показване, а ние товарим последния багаж и качваме колелата на багажника на колата. Хората ни гледат и се чудят къде сме тръгнали. А ние се подсмихваме под мустак и си казваме: "Стойте си тук на студа! Ние отиваме на юг." Е да, ама до последно и у двама ни има сериозни опасения относно успеха на идеята ни, въпреки че никой не дава гласност на терзанията си...
Само час по-късно вече сме по тениски и пуфтим от жега. Преминаваме през ГКПП Златоград и успоредно със слънцето на небосвода огрява и другото - в душите ни. Температурата се повишава с поне 10 градуса. Бързаме да хванем ферибота Керамоти - Тасос. По справката, която бях направил, се оказа, че такъв има в 13.15 и в 17.15 ч. Kолкото и да бързаме обаче, става все по-ясно, че няма да успеем да хванем този в 13.15. Суетим се за кратко и мислим вариант да не се отклоняваме към Хрисуполи и Керамоти, а да продължим към Кавала. Оттам би следвало да има по-ранен ферибот.
В крайна сметка разумът надделява и в 14.10 сме в Керамоти. Селцето е спокойно. Още няма туристи. И суетнята на местните липсва. Само няколко рибари, очевидно българи, се мотаят на кея, замятайки за някоя заблудена риба. Паркираме колата, разтоварваме колелетата и се отправяме към пристанището да си купим билети и да обядваме. Касиерката ни радва с думите, че следващият ферибот потегля в 15.00 ч. Настава оживление. Връщаме се до колата, разпределяме багажа в раниците, и тръгваме към пристана отново.
15.00 часа
Двигателите на големия кораб изревават и бавно се отлепяме от пристанището. Тасос е срещу нас, все по-близо. Колко дълго бяхме планирали обиколката. Само след час тя щеше да започне. Докато пием кафе и ядем вкусни гръцки сандвичи с бекон и кашкавал, продължаваме да мислим стратегията си за обиколка. До последно мислехме да започнем по посока на часовниковата стрелка от Лименас, но преценяйки релефа и нашето лично състояние (доста дълго не бяхме карали колела), решихме да поемем на запад от Лименас. Дадено, поемаме на запад.
След 45 минути отново сме на твърда земя. Изпитваме известно облекчение. Решаваме да не губим време в Лименас, за да понаваксаме с километрите. Ще го разгледаме на връщане.
- Кой ни накара да усложняваме живота си и да се мъчим с тези колела! Че и раниците ни са по 40 кг. всяка!, шеговито подмята Влади.
- Ами хайде да се снимаме от едната страна на ферибота, после - от другата, и да кажем, че сме обиколили Тасос! Избухваме в смях.
Излизаме извън Лименас и попадаме в Рая. Зеленина. Маслини. Средиземноморски бор. Свеж морски въздух. Кристално чиста вода.
- Раят не е място, а миг!, заключавам философски аз.
Настъпваме педалите. Движение през тази част от годината почти няма. Изпреварват ни малко коли, а шофьорите са изключително толерантни и внимателни с велосипедистите. Асфалтовият път се вие над морето, с минимални спускания и изкачвания. Панорамите са приказни. Очите се уморяват от синьо и зелено.
Преминаваме през няколко селца с думата "скала" в името си. Разбираме, че в планината над тях се намира интересна островърха скала, която в древността определено е била светилище. Още по-интересно е, че от югоизточната страна на острова също има такива селца и...същата такава скала.
Залезът на запад е неповторим. Небето над Света гора гори. Иска ни се да спим на плажа, но от морето духа сериозен вятър. Трябва да се ориентираме към вътрешността. Купуваме си вода и нещо сладко за подсилване в Скала Калирахи. Вече се мръква. Търсим усилено място за нощуване.
20.30 часа
Вляво от пътя попадаме на почти 100 - годишна маслинова гора с огромни дървета. В близост до нея пък има борова гора. Избираме нея - някак си по-нашенска си е. Разпъваме палатките, измиваме се и сядаме да починем и хапнем. Джипиесът показва, че сме навъртели 25 км. за три часа каране. Като за първи ден си е много добър резултат.
Разпускаме с хубава българска ракия на фона на сиртаки по някое от многобройните радиа, които се хващат на острова. Заспиваме бързо.
Няма коментари:
Публикуване на коментар