Наблюдавах поведението им в продължение на три месеца. Родиха се в края на януари. Всяка сутрин баща им се прибираше в бърлогата от нощен лов и носеше различни вкусотии - кога заек, кога - някое птиче, но никога не ги остави гладни. През деня, доста често, сякаш умишлено оставяше майката с лисичетата на спокойствие в старата бърлога и се оттегляше в гората.
Бърлогата им бе голяма - с четири входа и поне 30 метрови тунели. Бяха пет малки лисичета с огромна воля за живот и много здрав вид. Личеше си, че наддават с дни.
На 40-тия ден от раждането им започнаха да напускат уверено дома си, играеха си, придобиваха знания за живота, който им предстоеше и все още бяха доста разсеяни и непредпазливи.
С напредване на пролетта ги засичах основно вечер, вече доста по-хитри, бързи и знаещи, че човек е най-големият им враг.
В един от дните край бърлогата им се завъртя мечка, която може би накара майката да ги изведе трайно от този район и да ги премести в по-спокойна и сигурна част на планината.
Няма коментари:
Публикуване на коментар