Едно от емблематичните пътувания през това лято ни отведе до северноегейския остров Лимнос. Според древногръцката митология именно тук бил хвърлен Хефест - богът-покровител на огъня и ковачите.
След като го родила, майка му Хера се ужасила от вида му и го захвърлила към земята. Той, обаче, имал късмет, защото паднал в морето и бил спасен от Тетида - дъщерята на морския старец Нерей. Хефест бил куц и не обичал нито музиката, нито танците, нито войната. Харесвало му да майстори разни неща.
През Първата световна война Лимнос играе важна роля като база за съюзническите войски на Антантата. Днес островът не е сред най-известните и комерсиални туристически дестинации, защото е започнал да се развива като такава едва в последните 20-25 години. Именно това, обаче, го е съхранило като 100 процентов екотуристически Рай.
Лимнос е единственият гръцки остров, на който има зараждаща се пустиня. Дюната днес е с площ около 1 кв. км. и продължава да расте, като приютява десетки защитени растителни видове.
Въпреки че традиционното гръцко синьо тук не е често срещано, в някои от автентичните селца на Лимнос може да станете свидетели на очарователни гледки.
Един от островите с най-много вятърни мелници на глава от населението. Вярно, че малко от тях са запазени изцяло, но все пак създават особено уютна атмосфера, която те изстрелва 100 години назад във времето.
Целият северен бряг е осеян със сюрреалистични вулкански скални групи, всяка от тях изваяна по уникален начин.
Пещерата на Филоктет - син на цар Пеант, владетеля на Мелибея в Тесалия. Той бил един от претендентите за ръката на Хубавата Елена и участник в похода аргонавтите и Троянската война. По пътя към Троя бил ухапан от змия на остров Хриси и тъй като раната му загнояла и миришела ужасно, бил изоставен на остров Лимнос в тежки мъки цели 10 години, за да се излекува на лековитата лемноска земя.
Исторически артефакти, останали след световните войни. Това танково дуло е насочено на североизток - към Гьокчеада и е трябвало да отговори адекватно при евентуално нападение над Лимнос.
Типичен пейзаж от острова - животът тече спокойно, няма стрес и напрежение, хората са приятелски настроени и се радват на всеки ден.
Голяма част от острова попада в Натура 2000. През студеното полугодие крайморските езера стават дом за огромни колонии розово фламинго. В тази част на годината лагуните са сухи, но няколко чапли са намерили добър източник на храна в блатата край морския бряг.
Носът Фалакро се намира в северната част на Лимнос. Податливите на влиянието на ветровете и водата меки вулканични скали са изваяни до степен, която ви кара да се замислите дали не сте на друга планета.
Параклисът Профитис Илиас (Свети Илия), разположен на 370 м. над нивото на морето. Това е върхът с най-добрата 360-градусова панорама. Не случайно параклисът е наречен на Свети Илия - покровителят на мълниите. Скалният исполин е притегателен за тях по необясними от учените причини. В деня, в който бяхме тук, отново се заформи внезапна мощна буря.
Алпийските пейзажи на остров Лимнос не са много, но за сметка на това са забележителни. Най-високата част на острова е малко над 400 м., но рязката денивелация създава усещането за височини от порядъка на 1600 - 1800 м.
Панагия Какавиотиса - единствената в света църква без покрив, разположена под голяма скална арка. Чудодейната сила на храма и мястото довежда стотици хора тук, въпреки че е отдалечена на час ходене по стръмна пътечка в планината.
Мирина - главният град-пристанище на Лимнос. Едно от най-уютните гръцки селища, които съм виждал.
Крепостта - пазителка на Мирина. Казват, че това е най-запазената крепост в цялото Средиземноморие, действала до сравнително скоро - 1950-та година.
Няма коментари:
Публикуване на коментар