ВКАМЕНЕНАТА ГОРА И САПДЕРЕ

Свежото утро навяваше хубаво предчувствие в нас. Времето бе коренно различно от изминалата нощ. Силно слънце, което ни нашепваше само едно: "Приключенията ви очакват"...

Отбихме се до Момчилград, защото трета вечер подред сънувахме сочни домати със сирене, и лигите ни определено капеха. След това поехме в посока към селата Равен и Биволяне. Посещението ми в района бе поредното, но тук бе едно от малкото места, на които наистина откривах нови и нови неща всеки следващ път.

Този път решихме да подходим към Сап дере и Вкаменената гора от друг път. Оказа се добър избор, тъй като горещината започваше да взима връх, а сенките на високите борове ни спасяваха отчасти. След около половин час се потопихме в един различен свят, достигайки до изоставената махаличка, кацнала високо на левия бряг на Сапдере. Три - четири каменни къщурки белееха сред клоните и сякаш ни приканяха да ги посетим. На малкото плато край тях пасяха доста животни. Вероятно все пак някой живееше тук. Горещината стана непоносима. Няколко смока се стрелнаха в краката ни. Бяха толкова бързи.

Спуснахме се в каньона на реката и почти веднага се наложи да събуваме обувки и да потапяме краката си. Подейства ни добре. Днес не бързахме, затова решихме да посветим повече време на вкаменените дървета и да открием колкото е възможно повече стволове. Оказахме се доста добри и попаднахме на поне 15 от тях, като най-внушителният бе с диаметър от над два метра.

Човек не може да остане безучастен пред тази божествена, велика гледка. Умопомрачителна е възрастта на гората - повече от 30 милиона години. Втората част от "изследването" ни в района посветихме на търсене на камъни. Тук също се справихме доста добре, като открихме няколко наистина уникални скални къса с ясно отпечатани вкаменелости по тях.

Третата част се оказа най-хубавата от всички. Поне за мен. След свалените обувки просто не се сдържах и свалих всичко останало. Потопих се блажено в тази свещена река. В началото блаженството ми бе прекъснато от студа и рязката промяна в температурата, но постепенно свикнах и прекарах повече от половин час в дълбок вир. Очевидно горещината тормозеше не само мен. Сухоземна костенурка се бе изтегнала в близко вирче толкова блажено, че не искаше да помръдне. Не я изплашиха движенията ми, нито сянката ми. За пръв път виждах подобно нещо.

Денят се бе изтърколил неусетно. Бе дошло време да потърсим място за бивак, и понеже ни се искаше да останем в района по-дълго, решихме да нощуваме в махала Гъсак, край текето на Казер баба - огромна поляна с вековна дъбова гора, свято място за алианите в този район. Според местните тук е живял Казер баба. Хората вярват, че мястото е свято, защото преди години тук се разиграла любопитна случка - трима братя – малки момчета си играели в тревата. Техен роднина оставил пушката си в близост. Най-голямото от момчетата видяло животно и решило да го застреля. Вдигнал пушката инстинктивно, но без да иска я насочил към братята си. Стрелял, а куршумът не излетял. Сякаш някой ги пазел.

Мракът падна, а с него изгря една Луна. Луна за чудо и приказ. Небето бе просто изумително. Имаше звезди...А някои от тях просто падаха...Къде ли отиваха...