22.10.2018 г.

СВАТБУВАНЕТО НА БЛАГОРОДНИЯ ЕЛЕН В РОДОПИТЕ

Благородният елен е полигамно животно. Сватбуването му в планинските райони започва през първата половина на септември и продължава около един месец. Зрелите елени заемат избраната територия - обикновено някоя открита площ в горските местообитания и по-рядко изредена, дозряваща или зряла гора. Брачният им зов е неподражаем рев, който се чува на стотици метри. Особено активни са сутрин и вечер. Интересна подробност е, че през брачния период мъжкарите почти не се хранят, а само пият вода и се калят. Кошутите се движат между рогачите и избират брачния си партньор. Така всеки мъжкар формира „харема“ си. Често силните елени събират до 8-10, а понякога и значително повече кошути. Големината на брачното стадо зависи от запаса, половото съотношение и наличието на зрели мъжкари. При нормална възрастова структура младите рогачи (до 4-5 години) не се допускат до сватбуване. Те обикалят около сватбовищата, влизат в битки и биват прогонвани с победоносен рев. И това е така, докато самите те не са в състояние да победят стария рогач и овладеят „харема“ му.

След сватбуването мъжкарите се оттеглят в глухи места, започват да се хранят интензивно и бързо се подготвят за зимата. Когато раждат, женските се отделят за известно време от стадото и след това отново се присъединяват. Бременността на кошутите продължава около 8 месеца (240-250 дни) и в края на май и началото на юни те раждат по 1, по-рядко - по 2 теленца, които бързо укрепват и след няколко дни вече могат да следват майките си съвсем уверено.

Есента на 2018 г. бе изключително благодатна за наблюдение на брачните игри, битките и формирането на стадата. Имах възможността да обходя голяма част от сватбовищата по границата между Кормисош и Казъл черпа, които се славят като едни от най-мистичните и спокойни места, най-вече поради отдалечеността си и тоталната липса на хора. До повечето сватбовища се достига след минимум 6-7 часа ходене, което е предпоставка за тяхното запазване през годините. Доста често на елените се налага да се съревновават с кафявата мечка, но неписано правило е, че тези земи принадлежат на благородниците.






















6 коментара:

  1. Страхотна статия и кадри!! Браво, Саше ;)

    ОтговорИзтриване
  2. С голям кеф ти чета пътеписите. Напоследък Родопите ми е влезнала много под кожата, но Кормисош колкото повечко започвам да го доближавам периферно, толкова много ме предизвиква да навляза в него. Усещам много силно привличане към него напоследък

    ОтговорИзтриване