Човешките пътища не водят до никъде! Важното е да вървиш...: ПО ГРАНИЧНОТО БИЛО ДО ЧЕНГЕНЕ ХИСАР И СЪДИЛИЩЕТО

Природата е започнала да си взима обратно всичко онова, което човекът някога си е присвоил от нея. Селата се обезлюдяват, а на мястото на последните призраци, които се лутат безрадостно по селските мегдани, уповавайки се на изгнилите си бастунчета, трайно и постепенно се настаняват диви животни, поникват бурени и пада тежката завеса на забравата. От 1945-та до 1990-та тя се е наричала Желязната завеса. Днес е просто завеса на забравата.

.....

В района от 164-та до 51-ва гранична пирамида по държавната граница между България и Гърция се намират едни от най-добрите местообитания на кафявата мечка. Факторите са доста, но най-голямо значение има силно пресеченият и трудно достъпен терен. А скалистият ландшафт е предпоставка за наличието на голям брой бърлоги. Мечките там живеят спокоен живот, необезпокоявани от никого. Особено от гръцка страна, където се намират строго охраняваните резервати Фракто и Гората Дримос. Там, за разлика от България, бракониерството е сведено до санитарния минимум. Именно на гръцка територия прекарват зимния си сън повечето животни. Наблюденията ми са, че дори в светлата част на денонощието мечките се оттеглят отвъд браздата, осмелявайки се да навлизат в Родината ни предимно нощем, в търсене на храна.

През зимата на 2017 г, на 28 декември, в рехавия сняг, в участък не по-голям от 2.5 км, забелязах следите на поне три различни мечки - две от тях бяха със средни размери, а третата бе по-скоро възрастен индивид с дължина на задното стъпало 24 см. Тези мечки все още бяха будни и бяха преминали по маршрута ми няколко часа преди мен.

През тази есен решихме да затвърдим предположенията ми, като се разходихме в района от 70-та до 50-та гранична пирамида. Освен че природата е започнала да си взима обратно всичко онова, което човекът някога си бе присвоил, присъствието на дивеч в района бе подобаващо. Поехме по стари прикриващи пътища, правени преди повече от половин век. В голямата си част те се губеха под пелена от тръни, високопланински треви и млади, все още ниски брезички. Предполагам, че до няколко години стихиите ще ги оглозгат съвсем и от тях ще останат едва забележими пътеки, които ще служат за придвижване единствено на дивите животни тук. Няколко часа след старта ни вече попаднахме на сериозни знаци - огромни стъпки в калта и пресни мечи изпражнения, в които личаха следи от диви ябълки-киселици.

Районът около Циганско градище е включен в европейската мрежа Натура 2000, защото тук се намира най-богатото находище на родопски крем в цялата планина. Може би именно Желязната завеса е подпомогнала запазването на цялата територия в първичния й вид. След Втората световна война и поставянето на телените ограждения, зад кльона се е намирала ничията земя - място, в което са имали привилегията да се движат малцина граничари от околните застави. Но въпреки всичко на няколко места около Съдилището все още личат издълбаните в корите на старите букове надписи от бегълците от режима, които са се престрашили да изберат за своето бягство именно непристъпните и опасни склонове на Съдилището и Ченгене Хисар.

Достигнахме до първата панорамна гледка в местността Брахимаговото, от която човек добива представа и за дивите склонове на Гората Дримос в Гърция. Сякаш българската част на градището е по-благодатна и мека, докато гръцката е истински сурова. Зад нас вече бяха останали Циганско градище (1827 м. надм. вис.) и по-малкия му събрат - Малкото Ченгене (1729 м. надм. вис.) В недалечното минало археолози са доказали съществуването на значимо светилище от времето на траките, което е просъществувало в доста продължителен отрязък от време. По време на буря билото е опасно, защото на неголяма дълбочина е засечено орудявяне, което е причина за привличането на мълнии. Именно първото ми посещение в района преди 6-7 години бе възпрепятсвано от жестока майска гръмотевична буря, кояго не ми позволи да достигна до върха, а ме държа в плен в продължение на часове в един импровизиран заслон.

Легендата за Циганското градище е колкото банална, толкова и интересна. Преди стотици години тук дошли цигани, които искали да се изкачат до висините и да застанат редом до Бог. Започнали градеж, били задружни. Кулата им се издигнала високо в небесата, а върхът й се губел между облаците. Постепенно, обаче, между тях се появили разногласия. Непрофесионализмът им също си казал думата и кулата се срутила. Така един стремеж бил попарен, а времето заличило следите от творението им. Днес по върха са разхвърляни хиляди каменни блокове, подобни на морени, за които се казва, че са останали от онези прастари времена. Любопитен факт е, че името означава едно и също нещо на български, гръцки (Гифтокастро) и турски език (Ченгене Хисар).

Съдилището е местност без аналог в Родопите. Тук границата прави една особена чупка на север, при което, в участък от 5 километра е разположен грандиозен скален комплекс от огромни скални исполини - отделни и в групи, с изложение изток-запад. Държавната граница между България и Гърция представлява бездънна пропаст (на места дълбока над 300 м.), която завършва при гръцкото село Димарио. А граничните пирамиди са като накацали по ръба на пропастта и може би биха били единственият ориентир и сигнал за опасност в мъгливо време. Малко информация има за Съдилището. Освен легендата, че провинилите се получавали присъдите си на ръба на най-високите скали и политали насилствено към бездната, изчезвайки без следа.

Останки от стария граничен кльон, който е запазен в участък с дължина над 15 км.

Самотник под североизточните склонове на Циганско градище.

Освен мечките и вълците, районът е хабитат и на големи стада сърни и сръндаци - важно и неотменно звено в хранителната верига.

Гледката към гората Дримос е зашеметяваща.

Скалните гиганти на Съдилището - непристъпни канари, обрасли с вековни гори.

Гледка на запад към Голямото и Малкото Ченгене.

Урвата завършва така - с 1000-метрово пропадане към гръцкото село Димарио. От селото до границата се строи път, който ще свърже двете страни чрез ГКПП Елидже.

Оттук на север през скалите се вие пътека, която достига до седловината Елидже. Някога, когато влезем в Шенген, спокойното преминаване ще е факт, а международният туристическият маршрут Хвойна - Ставруполи ще бъде реалност.