Придвижвах се трудно, но сравнително безшумно между нападалите гигантски борове по билото. Лепкавите кормисошки мъгли - предвестници на снега, се стелеха от долината към върха и подсилваха усещането за призрачност. След това преливаха през билото и потъваха към следващите бездни по пътя си.
Наблюдавах стадо диви кози, пасящи спокойно по скалите под мен. Очевидно сетивата им бяха притъпени от тишината и не усещаха присъствието ми. Разтърси ме рев на благороден елен. Бе на не повече от десет метра от мен. Последва втори - още по-близо. Козите под мен замръзнаха в страхопочитание.
Адреналинът гърмеше в слепоочията ми. Вече се оглеждах за път за бягство, в случай, че благородникът тръгне към мен.
В момента дишането ми бе единственото, което ме издаваше, но то не се различаваше по нищо от дишането на диво животно, борещо се за своето оцеляване.
Това бе Кормисош...
Няма коментари:
Публикуване на коментар